Банкеръ Daily

Пари и пазари

Лихвеният "стелт" на ЕЦБ

Видео конференцията на Кристин Лагард

Европейската централна банка отговори на кризата, избухнала в резултат на пандемията от COVID-19, с намаление на разходите за финансиране на банките, но без да посяга на основната лихва на еврозоната, нито пък да увеличава обема на програмата си за покупка на активи. И засили призивите си към политиците да осигурят по-голяма фискална подкрепа.

Това се случи на официалното съвещание на управителния съвет на ЕЦБ на 30 април. А по време на последвалата видео пресконференция председателят на институцията Кристин Лагард изпрати просто послание: каквото и да се случи по време на епидемията, централната банка ще адаптира финансовите си инструменти по такъв начин, че правителствата да могат да се финансират на разумна цена, а банките да продължат да наливат кредити в реалната икономика. 

В изпълнение на тази цел, европейските централни банкери решиха на 30 април да действат само по отношение на банковата система. Те подобриха условията на по съществуващата програма за дългосрочно рефинансиране чрез евтини кредити, позната като TLTRO, като намалиха лихва с 25 базови пункта - до минус един процент. И пуснаха нова придружаваща схема, предназначена за туширане на щетите от пандемията (PELTRO), по която ще се отпускат заеми при минус 0.25% лихва. Госпожа Лагард пък обясни недвусмислено, че тези схеми са за финансиране на реалната икономика, а не на банките. Въпросът е дали те ще изпълнят коректно препоръките на дамата.

ЕЦБ има право да направи всичко това, за да подкрепи блока на еврото. Защото последните фундаментални данни за еврозоната, публикувани часове преди съвещанието на банковия управителен съвет, са направо плачевни. БВП на общността е паднал с 3.8% през първото тримесечие на тази година по отношение на последните три месеца на миналата. Прогнозата на ЕЦБ е тазгодишният икономически спад на еврорегиона да достигне 12 процента. Като капак, годишната инфлация през април е намаляла до 0.4% - доста далеч от целевите "малко под, но близо до 2%" - убедителна причина за поддържане на колкото е възможно по-хлабава монетарна политика.   

Решението за въвеждане на нов източник на финансиране и за понижение на лихвата по дългосрочните кредитни линии вероятно ще намали стреса на европейските парични пазари. А банките, които трупат кеш, ще могат да увеличат кредитирането и да осъществяват по-интензивни покупки на облигации, които да използват като гаранции за повече средства от ЕЦБ.

Още през март, на въпроса защо не понижава лихвите по депозитите, госпожа Лагард каза, че другите инструменти са "по-ефективен отговор". Пазарните играчи пък очевидно са останали доволни от новия подход на европейските централни банкери и всички държавни дългови книжа поскъпнаха след решението. Същото се случи и с лихвените фючърсни контракти на тримесечния EURIBOR, което означава, че лихвените проценти, при които банките си отпускат заеми една на друга, ще продължат да падат. Особено след като през миналата седмица те скочиха до най-високата си стойност от 2016-а. Еврото също изправи снага и в сутрешната търговия на 1 май се разменяше за 1.0970 щ. долара - с повече от цент над цената от 30 април.   

Или, както обобщава икономистът на "БНП Париба асет мениджмънт" - Ричард Баруел: "Това е храбрият нов свят на икономиките с "обърнати" лихвени проценти...Банките могат да продължат да понижават лихвите по кредитите дори когато не могат да редуцират депозитните лихи".

Facebook logo
Бъдете с нас и във