Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ЛИХВЕНА АРИТМЕТИКА ДВИЖИ ВАЛУТНИТЕ ПАЗАРИ

Щатският долар отстъпи част от спечеленото след няколко неуспешни атаки да се задържи под 1.17 за едно евро и да опита пробив на 1.16. Валутните търговци очакваха с нетърпение да бъдат оповестени части от дебатите за лихвената политика на Федералния резерв по време на последното съвещание на паричния комитет на 1 ноември. Тогава основната лихва на САЩ бе повишена с поредните 25 базови точки до четири процента. Моментите се появиха на 22 ноември, а мекият им тон хвана доста дилъри неподготвени, в резултат на което зелената валута падна рязко главно към еврото. Щатската централна банка подчертава, че е стигнала почти до финала на дългия си цикъл от лихвени увеличения, като някои членове на паричния й комитет дори изразяват безпокойство дали не са прекалили. Банкерите са се обединили около мнението, че ще продължат да променят паричната политика на страната в съответствие с инфлационния риск, но подчертават, че по-нататъшният лихвен възход трябва да съответства основно на публикуваните икономически данни. По оценка на икономисти, публикуваните откъси показват, че Федералният резерв клони по-скоро към неутрална политика, при която лихвите нито стимулират, нито ограничават икономическия растеж. Ден преди оповестяването на част от дебатите директорът на клона на щатската централна банка в Чикаго Майкъл Москоу заяви, че може би ще се наложи лихвите да се повишат дори над това неутрално равнище. Което бе изтълкувано от валутните дилъри като твърдо намерение за по-нататъшен лихвен ръст, след като Бън Бърненки поеме кормилото на Федералния резерв от Алън Грийнспън на 31 януари 2006-а.
Националната асоциация по бизнес икономика на САЩ очаква базовата инфлация в страната (без цените на хранителните продукти и енергията) да се ускори през идната година, което ще принуди Федералния резерв да повиши лихвите с още поне 75 базови точки до 4.75 процента. По оценка на експертите базовият индекс на потребителските цени ще нарасне с 2.4% от четвъртото тримесечие на 2005-а до четвъртото тримесечие на 2006-а. Ако се включат и цените на хранителните продукти и енергията, индексът ще се увеличи с 3.8% през тази година, преди намаляващите котировки на суровия петрол да понижат и инфлацията до 2.3% през 2006-а. В проучването се прогнозира също, че ръстът на БВП през идната година ще бъде 3.3% - малко под очакваните 3.5% през тази. Според Националната асоциация по бизнес икономика цените на суровия петрол до края на декември ще се задържат средно на 59 щ. долара за барел, а в края на идната година ще са 53 долара за барел.
Изминалата седмица не бе особено богата на значими фундаментални показатели. Индексът на водещите индикатори на САЩ се е повишил с 0.9% през октомври след ревизирания 0.8-процентен септемврийски спад. Икономисти очакваха 0.8% ръст на показателя. А новите молби за обезщетение при безработица са се увеличили с 30 хил. броя и са достигнали общо 335 хиляди. Икономисти смятаха, че показателят ще се повиши до 312 хил. броя.
Някои валутни анализатори прогнозират щатската валута да поскъпне до 1.16 за едно евро и до 120 йени за един долар до края на годината. Други пък очакват дори 1.14 долара за едно евро.
Макар че се закрепи спрямо долара, единната европейска валутна единица не беше много убедителна и не успя да постигне по-високи печалби. От друга страна, търговците съобразиха, че дори Федералният резерв да намали темпото на лихвените повишения, основната лихва на САЩ ще остане по-висока от еврозоната и Япония. Появиха се също и по-слаби от очакваните резултати за икономиката на еврозоната.
Доверието на германските бизнесмени в германската икономика се е понижило по-рязко от прогнозите. Индексът, изчисляван от института IFO, е намалял от 98.8 точки през октомври на 97.8 през този месец. Това се дължи на явните индикации, че Европейската централна банка смята да повиши основната лихва на общността през декември за първи път през последните пет години. Нейният управител Жан-Клод Трише обаче коментира за пресата в Германия, Франция и Италия, че банката не планира поредица от лихвени увеличения.
За разлика от германските, френските бизнесмени са били по-оптимистично настроени през този месец. Индексът, следящ настроението им, се е повишил от 102 пункта през октомври на 103 през ноември, което е най-високата стойност на показателя от февруари насам. Но индивидуалното потребление на промишлени стоки във Франция е намаляло за втори пореден месец през октомври. Тези покупки допринасят за около 15% от БВП на страната и те са спаднали с 0.6% в сравнение със септември.
Доверието на италианците в икономиката им най-неочаквано се е повишило през ноември. Индексът, който изчислява статистическия институт в Рим ISAE, базиран на проучване на мнението на две хиляди домакинства, се е увеличил от 105.6 точки през октомври на 108.8 през този месец.
У нас междубанковият валутен пазар не беше особено активен. Среднодневните изтъргувани обеми валута достигнаха 175 млн. евро (342 млн. лева). Сделките в щатски долари представляваха 14% от купената и продадена валута.

Facebook logo
Бъдете с нас и във