Банкеръ Daily

Пари и пазари

Легендата за "мисис Ватанабе"

Популярните истории за "госпожа Ватанабе" - оправната домакиня от Токио, която търгува на валутния пазар в свободното си време между пазаруването за семейството и училищните занятия на децата, е пикантна увертюра към същинската дейност на дребните търговци от Япония на валутните пазари. Със своите почти 800 хил. активни валутни сметки Страната на изгряващото слънце е най-мощната световна сила в тази ниша на валутната търговия. Тя е увеличила двойно обема си за по-малко от десетилетие и е причина за повечето от наблюдаваните напоследък драматични ценови движения, включително за внезапния януарски срив, поразил турската лира, щатския и австралийския долар и качил рязко цената на йената. 

За разлика от мълвата за "госпожа Ватанабе" повечето дребни валутни търговци са мъже на средна възраст, привлечени на пазара от дългите години на прекалено ниски лихвени проценти. Те се трудят на работните си места през деня, а през нощта в къщи стоят пред екраните с надеждата да осигурят прилични доходи на семействата си в страна, в която банките не плащат почти нищо за спестяванията им. Традиционно залагат ударно на високодоходни валути като турската лира, мексиканското песо и южноафриканския ранд, които мнозинството играчи извън Япония дори не поглеждат.

Индивидуалните играчи по правило осъществяват по една транзакция дневно като използват специални кредитни (margin) сметки, с които "попълват" скромните си депозити от около 100 хил. йени (грубо 930 щ. долара) до десет пъти по-висока от тази сума, твърди Такуя Канда - генерален мениджър на Gaitame.Com Research Institute - част от водещата японска Интернет платформа за дребни инвеститори. Тяхната обичайна стратегия са сделките "carry trade", които започват с продажбата на йени и с покупката на валути от държави с по-високи лихвени проценти с пари от сметките си. Движещият мотив на тези обикновени работници е несигурното бъдеще и огромните фискални дефицити на Япония, които застрашават пенсиите им. По оценка на Gaitame около 85% от търговците са мъже на възраст от 30 до 60 години. Сред тях има и малка група от едри играчи, които купуват и продават валути в обеми, сравними с операциите на местните банки. Данни на Японската асоциация за финансови фючърси пък показва, че тези margin - търговци осъществяват почти половината от всички валутни транзакции с незабавно изпълнение (spot) в Токио.

Японските дребни валутни търговци обикновено излизат на пазара когато цените падат - обратно на другите участници, което изглажда ефекта от валутните обрати, показва проучване на "Бенк ъф Джъпен". Но когато залозите им излязат погрешни, резултатите могат да са експлозивни. Те са уязвими на атаки и точно такъв е бил случаят на 3 януари по време на новогодишните празници в Япония. В "омагьосания" час между приключването на търговската сесия в Ню Йорк и отварянето на основните азиатски финансови центрове, вълна от ордери за продажба на турски лири и на австралийски долари срещу японски йени заляла пазара. Те разлюлели цените достатъчно, за да задействат автоматичната ликвидация на губещите позиции, което за минути превърнало вълната в цунами. Това се случило, защото, от една страна, следпразничната търговия е много ниско ликвидна. От друга обаче продажбите на йени срещу турски лири са скочили съществено през последните три години, както и сделките във валутните двойки евро/йена и австрал. долар/йена, сочат последните данни на Банката за международни разплащания.

Защо "госпожа Ватанабе"

Мнозина се питат защо тази валутна активност се приписва на "домакинята Ватанабе"? Обяснението е просто - това е една от най-разпространените фамилии в Япония, подобно на Смит или Джоунс в английско-говорещите държави, а съпругите традиционно контролират разходите на домакинството в страната.

Историята за "госпожа Ватанабе" на валутния пазар започват да се разпространява още в началото на 90-е години на миналия век когато се пука икономическия балон в Япония и принуждава спестителите да се огледат за доходи от парите си отвъд акциите, имотите и банковите сметки. Идеята за домакинята - валутен търговец, набира скорост и започва да циркулира по-широко в средата на миналото десетилетие, когато промяна на финансовите правила улеснява достъпа на индивидите до търговия на валути. 

Един от най-ярките участници в това занимание е цветарка от Токио, която излязла на валутния пазар, за да спечели допълнителни пари. Начинанието й се оказало толкова успешно, че тя "сложила в джоба си" много валутни дилъри от известни международни банки. И дори си "изкарала" затворническа присъда, защото не обявила пред данъчните печалби за около 400 млн. йени. 

Повечето индивидуални валутни търговци в Япония са се научили да търгуват от семинари по Интернет, самообучение и големи дози проби и грешки. Те проучват внимателно графики на техническия анализ за дневните тенденции, ползват информация от валутните сайтове и търгуват чрез лаптопи и мобилни телефони.

 

Свежа кръв 

Въпреки че мъжете на средна възраст са мнозинство сред дребните валутни търговци, на сцената започват да излизат и по-млади инвеститори. Те обикновено използват техники, известни като "скалпиране", в разговорния език в Америка - "търговия на дребно". Това е набиращ популярност високоскоростен подход, при който се използват изключително бързи компютри и се печели от дребни ценови движения при непрестанно купуване и продаване валути в рамките на секунди или минути.

В случая търговията е чисто техническа и не изисква следенето на фундаментални данни. При нея обаче е важна всяка секунда. От най-ниското до най-високото ниво цената на валутната двойка се променя едва с 0.2%, което е достатъчно за "скалпиращите" да извлекат печалба. Заниманието е екстремно и доходно...но му липсва "душа". 

Facebook logo
Бъдете с нас и във