Банкеръ Daily

Пари и пазари

Лагард успокои финансовите министри на еврозоната, че ЕЦБ бди над пазарите

Председателят на Европейската централна банка - Кристин Лагард, е казала на финансовите министри от еврозоната, че новият антикризисен инструмент на институцията, обсъден на 15 юни на извънредно съвещание на банковия управителен съвет, ще влезе в сила, ако кредитните разходи на по-слабите страни членки на еврозоната нараснат прекалено рязко или твърде бързо, коментирали за агенция "Блумбърг" запознати с дискусиите лица. На среща в Люксембург на 16 юни Лагард е обяснила на министрите, че новият механизъм, който разработват банковите експерти, трябва да предотврати натиска от ирационални пазарни движения върху отделни държави от блока на еврото когато ЕЦБ повиши лихвените проценти за първи път за последните повече от десет години.  

Единната европейска валута реагира със задоволство на новината и скочи ентусиазирано до 1.0580 щ. долара, но ден по-късно се върна под 1.05 долара и в следобедната европейска търговия на 17 юни се разменяше срещу 1.0487 долара.

Лагард уверява, че инструментът ще бъде задействан, ако спредът между доходността на облигациите се разшили извън определени граници или ако пазарните движения надхвърлят определена скорост. Банковата шефка не е казала дали тези тавани ще бъдат обявени публично.   

Обявените през миналата седмица планове на ЕЦБ да повиши лихвите с 25 базови пункта през юли, което ще се случи за първи път от 2011-а насам, и заявките за последващ по-голям ръст през септември, не задоволиха пазарните играчи и свалиха еврото за кратко под 1.04 долара. Брожението се засили след решителните действия на Федералния резерв, качил на 15 юни базовата щатска лихва с 0.75%, а впоследствие - и от изненадващото лихвено увеличение на Националната банка на Швейцария на 16 юни с 50 базови пункта - първото от 2007-а насам, "изстреляло" франка до под 1.01 за едно евро. "Бенк ъф Инглънд" също се включи във възходящия лихвен цикъл с по-скромните 25 базови пункта и с намерение да продължи нагоре докато лихва стигне 3% в края на годината срещу сегашните 1.25 процента. 

Лихвеното уравнение на ЕЦБ е далеч по-сложно заради фрагментацията между членовете на еврозоната и задачата да гарантира, че паричната политика работи ефективно на цялата територия на общността, така че инвеститорите да не се съмняват в способността й да поддържа ценова стабилност. Ограничените механизми за фискални трансфери между държавите от блока на еврото и недоизграденият банков съюз обаче означават, че по-слабите и задлъжнели нации могат да попаднат под натиск в периоди на финансови турбуленции.      

Обещанието за нов инструмент за предотвратяване на поредната криза на държавен дълг охлади страстите...засега. И свали на 17 юни доходността на десетгодишния италиански дълг до по-поносимите 3.58% срещу 1.66% на аналогичните по срочност германски облигации, които са базови за еврозоната. Годишната възвръщаемост на десетгодишните испански и португалски ДЦК спадна с по 12 пункта, съответно до 2.75% и 2.69%, а на гръцките - с по-значителните 27 точки - до 3.96 процента.  

Официални представители на ЕЦБ обещават да ускорят "оформянето на дизайна на новият анти-фрагментационен инструмент", въпреки че не е ясно какъв точно график имат предвид. Според банкови експерти, най-подходящи за огласяване на мерките ще са поредните официални съвещания на банковия управителен съвет през юли и септември когато ще станат ясни и очакваните лихвени увеличения. 

Ако обаче вземем предвид досегашната история, процесът може да се окаже доста по-дълъг, особено ако клубът на "ястребите" започне да протестира. Законодателството на общността забранява на ЕЦБ да финансира държавните бюджети, поради което въпросният инструмент не трябва да повдига правни предизвикателства в държавите от северните части на блока, най-вече в Германия. Особено след като на институцията й трябваха години, за да даде обоснован отговор на предишната криза на държавния дълг в Гърция. Тогавашният председател на ЕЦБ - Марио Драги - се опита да потуши пазарния тремор с т. нар.OMT инструмент (бел. ред. - програма на ЕЦБ, при която тя купуваше на вторичните пазари държавни облигации, емитирани от страните членки на еврозоната при определени условия) и шефът на германската Бундесбанк по онова време - Йенс Вайдман - атакува схемата в съда. 

Поучили се от горчивия си опит от онези времена, официални италиански представители се опитаха безуспешно да охладят амбициите на колегите си за лихвени увеличения. На 31 май председателят на "Банка д'Италия" - Игнацио Виско - призова за "контролирани" повишения. А италианският премиер Марио Драги заяви на 9 юни, когато беше и съвещанието на ЕЦБ, че в еврозоната все още има свободен капацитет и че инфлацията произтича от недостига на предлагане. Неговият съветник пък отиде още по-далеч през тази седмица когато коментира в Рим, че "ЕЦБ повишава лихвените проценти в отговор на инфлационния ръст с погрешен инструмент", защото "европейската инфлация не е предизвикана от търсенето, както в САЩ, а е свързана с цените на газа".

По времето на гръцката криза схемата OMT определено даде резултат. Поредният стрес след пандемичния взрив беше преодолян с друга извънредна програма за покупка на облигации (PEPP). Сега пазарите очакват поредното изобретение и като че ли са разочаровани от липсата на детайли. 

Първоначалният отговор на ЕЦБ е да инвестира повторно средствата от PEPP с по-избирателен подход - позиция, изложена за пореден път от председателя на централната банка на Нидерландия - Клаас Кнот - на извънредното съвещание на 15 юни. И ако то не проработи, ще се прибегне до друг инструмент. Имайки предвид тази позиция на един от най-големите "ястреби" в банковия управителен съвет, не е чудно, че нещата все още не са добили завършен вид. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във