Банкеръ Daily

Пари и пазари

Лагард постави таван на долара

Кристин Лагард

Американският долар поевтиня ударно от началото на седмицата и на 24 май падна до 1.0748 за едно евро.

Това е най-слабата му котировка за последните четири седмици след като десетина дни по-рано (на 13 май) поскъпна до 1.0350 и валутните анализатори заговориха един през друг за паритет между двете валути. 

Заслугата за обрата се приписва на председателя на Европейската централна банка - Кристин Лагард - и на анализ, който дамата пусна в блога си на 23 май и на практика даде тон за нова парична стратегия. Както самата политика, така и фактът, че реши да я изложи спешно онлайн и преди официалното съвещание на банковия управителен съвет на 9 юни, засили значително еврото към зелените пари.     

Какво гласи ключовият пасаж от блога на Лагард?

"Дори когато шоковете в предлагането изчезнат, безинфлационната динамика от предишното десетилетие едва ли ще се върне. В резултат е по-подходящо политиката да се позиционира за по-нормални условия от онези, целящи да повишат инфлацията от изключително ниските равнища...Със сериозния възходящ ръст на инфлационната перспектива в сравнение с предпандемичния период, би било правилно номиналните променливи да се коригират, включително и лихвените проценти. Това не би трябвало да се приема като затягане на паричната политика; по-скоро да се остави тя без промяна при тези условия означава тя да се разхлаби, което в момента не е желателно. Въз основа на доказателствата, които представих по-горе, очаквам новите покупки на активи по програмата APP да приключат в началото на третото тримесечие. Това ще ни позволи да повишим лихвата на съвещанието през юли, в тон с авансовите ни указания. Предвид сегашната перспектива, ние вероятно ще успеем да приключим с отрицателните лихвени проценти до края на третото тримесечие."  

Посланието е повече от ясно: край на печатането на пари и две лихвени увеличения до септември, които ще върнат лихвите по депозитите овърнайт на нула процента. Това определено е мека монетарна политика, но след години на отрицателни лихви си е голямо постижение.   

За промяната на отношението към долара помогна и изказването на директора на клона на Федералния резерв на Атланта - Рафаел Бостик, който предположи, че пауза във възходящия щатски лихвен цикъл през септември би била разумна. Това е първият коментар срещу прекалено стриктна парична политика от висшестоящ представител на американската централна банка през последните месеци. Мнението помогна на единната европейска валута да съхрани спечеленото към щатския конкурент, въпреки че на 25 май тя загуби почти цент от върховата си котировка от предишния ден и в следобедните часове се търгуваше срещу 1.0647 долара.

От техническа гледна точка еврото изпраща мощен възходящ сигнал, особено ако успее да приключи търговията си на 25 май над 1.0642 щ. долара (максималната стойност от 5 май), коментират технически анализатори.

Някои технически индикатори предполагат промяна на краткосрочната перспектива на единната европейска валута и поскъпване до 1.0791 долара. Търговците на опции вече са се позициионирали за подобно движение до тази котировка и над нея, по данни на Depository Trust & Clearing Corporation: 54.2% от сключените след 13 май контракти залагат на подобен сценарий.

Инвеститорите очакват еврото да удължи възхода си до 1.09 и 1.10 щ. долара, като 1.13 и 1.15 долара за едно евро също влизат в играта. 

Все пак, пазарът не е напълно убеден, че единната европейска парична единица е поела еднопосочно нагоре, защото опасенията от рецесия и бягството от риск могат да обърнат вятъра в полза на зелените пари.

Дебатът дали инфлацията в Европа се дължи единствено на ръста на енергийните цени или и на други фактори е епичен.

Докато в САЩ положението е по-ясно, защото там наистина има инфлационен ръст. Това легитимира и острите противоречия между лагерите на ястребите и на гълъбите в ЕЦБ.

Трима парични стратези на институцията вече поискаха публично лихвено увеличение с 50 базови пункта. Шефът на Латвийската централна банка Мартинс Казакс сподели за агенция "Блумбърг", че подобно повишение би могло да се обсъжда, а австрийският му колега Роберт Холцман настоява, че такава мярка вече е "основателна".

Други банкери обаче поддържат мантрата за "постепенни промени". Председателят на "Банк дьо Франс" - Франсоа Вилроа дьо Гало - коментира на 24 май в Давос за телевизия "Блумбърг", че "ръст с 50 базови пункта не е част от консенсуса в този момент". А италианският му колега Игнацио Виско изрази през миналата седмица мнение, че юли "вероятно" е време за увеличение и подчерта, че то може да става постепенно. Шефът на Финландската централна банка Оли Рен също подкрепя лихвено повишение от 25 базови пункта през юли и настоява за движения с малки стъпки.  

Във всички случаи, дебатът между официалните представители на ЕЦБ вече определено е преминал на друг етап - от "дали да се действа и кога да е първата промяна" на "какви стойности да спре повишението на лихвите". 

В понеделник госпожа Лагард описа "прогресивна по-нататъшна нормализация на лихвените проценти към неутрално равнище".

Ден по-късно Вилроа дьо Гало отиде по-нататък и сподели графика: кога може да се случи това и какво точно означава. Той повтори предишната оценка за неутралната стойност - равнището, на което паричната политика нито ограничава нито стимулира икономиката - в диапазона между 1% и 2 процента. И посочи, че тя може да бъде достигната до идната година, като скоростта ще зависи от актуалната инфлация и от данните за стопанска активност. След което ще се прецени дали е достатъчна, за да свали обратно инфлацията до 2% годишно през 2024-а или ще трябва да се отива над неутралната стойност. 

Тези разсъждения определено разстроиха члена на изпълнителния борд на ЕЦБ - Фабио Панета. В реч във Франкфурт на 25 май той обърна внимание, че "се намираме в ситуация на поредица от шокове, които депресират икономическата перспектива, несигурността е висока и продуктът все още е под потенциалното си равнище". Той добави, че "нормализацията не означава същото като неутрална политика...защото тя позволява на централната банка да стабилизира инфлацията в близост до целевата й стойност когато БВП е достигнал максималния си капацитет и когато вече не съществуват преходни шокове, нарушаващи инфлационния ход". 

Паричните пазари пък вече са вкарали в цените на инструментите увеличение на лихвата на еврозоната с над 110 базови пункта до края на годината, свивайки диференциала между доходността на двегодишните американски и германски ДЦК до най-малката стойност от средата на март. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във