Банкеръ Daily

Пари и пазари

Кристин Лагард: "Криптовалутите не струват нищо" и трябва да се регулират

Председателят на Европейската централна банка - Кристин Лагард - коментира в телевизионно интервю за нидерландската телевизия, че виртуалните пари "не се основават на нищо" и трябва да бъдат регулирани, за да не се позволява на хората да спекулират с тях със спестяванията си за пенсия и за черни дни. Тя допълва, че се тревожи за онези, "които не разбират рисковете, които ще загубят всичко и които ще бъдат ужасно разочаровани" - основания за поставяне на криптосвета под надзор. 

Мнението на Лагард се появява в критичен момент за криптопазарите заради сериозното отстъпление на двете основни дигитални валути - Bitcoin и Ethereum, загубили 50% от миналогодишните си върхови пазарни оценки. Същевременно, виртуалният клас активи ще бъде подложен на по-стриктен контрол от регулаторите заради вероятните поражения, които могат да нанесат на цялата финансова система.  

Лагард споделя и скептичното си отношение към цената на криптовалутите, за разлика от дигиталното евро на ЕЦБ - проект, който може да бъде реализиран през идните четири години. Мотивите й са, че цифровата европейска парична единица ще бъде гарантирана от ЕЦБ и ще е много по-различна от повечето сегашни виртуални активи. Дамата уверява, че не притежава каквито и да било криптоактиви заради желанието си "да върши онова, за което пропагандира". Но, същевременно, ги следи "много внимателно", защото един от синовете й е инвестирал в тях въпреки съветите й, но той в крайна сметка е "свободен човек". 

И други високопоставени европейски централни банкери също заявиха опасения от криптовалутите. Един от членовете на банковия изпълнителен борд - Фабио Панета - коментира през април, че криптоактивите "създават нов Див Запад" и направи паралел с кризата на високорисковите американски ипотеки през 2008-а.  

В интервюто за нидерландската телевизия Лагард съобщи също, че ЕЦБ може да повиши лихвите "седмици" преди да приключи с нетните покупки на облигации през идното тримесечие. Първият лихвен ръст за последните повече от десет години може да стане през юли, но той няма да е с 50 базови пункта, за да не навреди на икономическия подем на еврозоната. 

Рекордните инфлационни равнища плашат все повече официални представители на ЕЦБ в условията на растящите заплахи от военните действия в Украйна и на новите пробиви в продоволствените вериги, които са пречка за възстановяването от пандемията. Тези тревоги изрази през седмицата председателят на Нидерландската централна банка Клаас Кнот и лансира идеята за повишение на лихвите на ЕЦБ с 50 базови пункта през юли, макар и с уговорката това да стане, ако фундаменталните икономически показатели се влошат. 

В момента инфлацията в еврозоната е почти четири пъти по-висока от целевите 2% годишно и прогнозите при най-песимистичния сценарий са тя да скочи до 9% годишно през 2022-а при сериозни нарушения на доставките на руски природен газ за Европа, и да се успокои до 3.8% през 2023-а. Същевременно, Федералният резерв повиши през април базовия щатски лихвен процент с по-сериозните 50 базови пункта вместо с обичайните до 25 точки. А критиците обвиняват ЕЦБ, чийто лихви по депозитите в момента са минус 0.5%, че действа прекалено мудно. Лагард обаче твърдо не вярва, че трябва да се бърза с мотив, че "в момента не може да понижи цената на хляба, защото лихвените проценти нямат нищо общо с нея".

Facebook logo
Бъдете с нас и във