Банкеръ Weekly

Пари и пазари

КРЕДИТНАТА КРИЗА ЩЕ УДАРИ И ВИСШАТА ЛИГА

Малко над 750 млн. евро е загубил настоящият работодател на Димитър Бербатов в резултат на кредитната криза в Съединените щати и рухването на последната й жертва - инвестиционната банка Беър Стърнс (Bear Stearns). Милиардерът Джо Люис, който чрез компанията ENIC държи контролния пакет от акциите на Тотнъм, бе сред големите акционери на банката. Крахът отвъд Океана веднага породи слухове, че Люис може да прибегне до продажба на футболнтия клуб, за да компенсира щетите, или поне да промени значително схемата за финансирането му. Наложи се самият Люис да успокои представителя си в Тотнъм Даниъл Леви, че загубите му няма да се отразят по никакъв начин на севернолондонския клуб. Но дори и да е така, случаят поражда любопитни въпроси за зависимостта на уж процъфтяващия английски футбол от задъхващите се финансови институции на другия бряг на Атлантика.

Ако не вярвате, че глобалната икономическа криза може да засегне нещо толкова печелившо като Висшата лига на Англия, просто трябва да погледнете последния доклад на Делойт за финансовото състояние на най-добрия футболен шампионат в света. Данните показват, че общите задължения на клубовете от английския елит са скочили от 990 млн. евро (674 млн. лири) лири през 2005 година до 2.35 млрд. евро през 2006-а. Не е чудно, че повечето клубове са
изложени в пълна степен на рисковете на кредитния пазар
Нещо повече - счетоводителите на Делойт установяват също, че съотношението между задълженията и собствения капитал (т.нар. gearing) на клубовете е нараснало до тревожните 220% в края на сезон 2005-2006.
Лидер в това отношение (както и в шампионата) е Манчестър Юнайтед. Новият собственик Малкълм Глейзър трябваше да рефинансира свои стари задължения от 970 млн. евро през 2006-а, за да покрие оставената от покупката на клуба (на стойност 1.17 млрд. евро) празнина. По данни от януари тази година печалбата на Юнайтед преди данъчно облагане за 12-те месеца до 30 юни 2007-а е била 42. 27 млн. лири (62.15 млн. евро) - съвсем малко над 42-ата милиона дължими лихви по кредитите.
В Ливърпул спорното рефинансиране на стари задължения, предприето от изпокаралите се междувременно американски собственици Томас Хикс и Джордж Джилет, остави клуба и неговата компания майка Kop Football Holdings с 514 млн. евро дълг и 44 млн. евро годишни плащания само по лихвите.
Арсенал на свой ред обяви миналия месец, че нетните задължения на клуба са набъбнали до 451 млн. евро за шестте месеца до ноември 2007-а. Голяма част от това нарастване е причинено от 380-милионния облигационен заем, взет да финансира преместването на отбора от Хайбъри на новия му стадион Емирейтс.
Изобщо
като оставим настрана Челси
(чиито огромни загуби се покриват всяка година чрез приятелски заеми от собственика Роман Абрамович), всички големи английски клубове са се възползвали в пълна мяра от евтините кредити, предлагани на пазара в последните пет години. Което ги прави по-уязвими от всякога за сътресенията на финансовите пазари.
И все пак има ли реална заплаха за тях? Засега единственият сигурен потърпевш от кредитната криза е Нюкасъл, който ще загуби близо 36 млн. евро приходи от сгромолясването на Нортърн Рок (след като британското правителство реши да я национализира, банката най-вероятно ще прекрати спонсорския си договор с клуба). Колкото до останалите длъжници, съвсем не е сигурно, че сегашните проблеми на кредитните институции ще имат директен ефект върху тях. Макар и да става дума за значителни суми, всички тези клубове са подписали дългосрочни договори по фиксирани лихвени проценти, които няма да бъдат непосредствено повлияни от кредитните сътресения.
По-голямата част от облигационния заем на Арсенал например трябва да бъде изплатена по фиксирана ставка за оскъпяване през следващите 25 години, което означава, че дължимите лихви няма да надхвърлят 26.4 млн. евро на сезон. А понеже новият стадион Емирейтс вече генерира годишен приход от четвърт милиард евро, това едва ли ще е особен проблем.
Същото важи и за Юнайтед и Ливърпул - техните нарастващи приходи би трябвало съвсем адекватно да покрият лихвения товар, особено след като влезе в сила новият договор за продажба на телевизионните права (на обща стойност 1.32 млрд. евро годишно).
Проблеми обаче със сигурност ще възникнат, когато клубовете се опитат да рефинансират сегашните си задължения при по-изгодни условия. Макар лихвите да вървят устремно надолу, банките едва ли ще проявят охота да преразгледат договорите си, докато собствените им финансови позиции са толкова уязвими.
Договореното от Ливърпул рефинансиране с Ройъл Бенк ъф Скотланд (Royal Bank of Scotland) и Уаковия (Wachovia) ще изтече след 18 месеца, а клубът тепърва
трябва да намери отнякъде и допълнителни 450 млн. евро
за планираното строителство на нов стадион. Нарастващият хаос на световните финансови пазари още повече ще засили натиска върху Томас Хикс да последва партньора си Джилет и да приеме предложението за продажба на фонда Дубай Интернешънъл Кепитъл.
По всяка вероятност тъкмо такъв ще е ефектът на кредитната криза върху Висшата лига - в появата на нови, още по-заможни чуждестранни благодетели.
Кийт Харис, председател на инвестиционната банка Сиймур Пиърс и консултант по няколко актуални футболни поглъщания (примерно на Ранди Лърнър в Астън Вила и Таксин Шинаватра в Манчестър Сити), обрисува доста тревожна картина. Фондовата борса е затворена от известно време за футболните клубове, да не говорим за пазара на инструменти за секюритизация - обяснява той. - Какво им остава тогава, да вземат заеми от банките? Това не изглежда много вероятно, защото те си имат свои собствени неприятности. Така че хората в Ливърпул и Манчестър Юнайтед би следвало да са доста обезпокоени. Те може и да си имат договори с фиксирани лихви, но проблемите им ще започнат, както е и при ипотеките, в момента в който тези договори изтекат. По всичко личи, че тогава единственият им начин да привличат капитали ще бъде чрез по-богати благодетели.

Facebook logo
Бъдете с нас и във