Банкеръ Daily

Пари и пазари

Короната е тежка

Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД

Коронавирусът вече натежава на икономиките. Ясно се вижда от ежедневните данни за състоянието на водещите държави. Потреблението се свива. Цените падат. Очертаващата се дефлация е предвестник на надигаща се икономическа криза. Свиване на производството. Увеличаваща се безработица.

Борсовите индекси, които са най-точния барометър за пазарните настроения, отчитат слаби движения през изминалите дни, даващи знак за апатичното настроение на пазарните участници. Основната причина за което е, че ФЕД не внесе никакви нови идеи за справяне с кризата. В търсене на посока немският DAX се повиши с 1.7% за последната една седмица, но една птичка пролет не прави. Още повече, че това движение е по-скоро импулсно и продиктувано от очакванията за BREXIT със сделка. Американският Dow Jones Industrial Average отчита минимално покачване от едва 0.3%, а японския NIKKEI - с 0.2% за последната една седмица.

Както казах, оптимизъм се усети единствено и само на европейския пазар и това е основната причина сигурните и по-нискодоходни немски и английски държавни облигационни емисии да се продадат и да се купят такива, носещи по-голяма доходност, но и по-висок риск, каквито са и българските еврооблигационни емисии. Ето защо не трябва да се учудваме, че те попаднаха във фокуса на инвеститорите и цените им отчетоха по-високи стойности, а доходността, която е в обратно пропорционална зависимост, се понижи.

Доходността на най-дългосрочните ни еврооблигации - с падежи през 2050 и 2035 г., се понижи с 2 базисна точка за последната една седмица и вече се договарят съответно при 1.24% и 0.76% на годишна база. Книжата с падеж през 2030 година се котират при 0.30% годишна доходност. На отрицателна територия, при това все по-дълбоко, затъва носената възвращаемост на книжата ни с падежи след 7, 6, 4, 2 и 1 година. Сдобилите се с тях ща се радват на годишна доходност съответно от  минус 0.05%, минус 0.15%, минус 0.37%, минус 0.38% и минус 0.39% годишно.

Леко се повлия и доходността на левово деноминираните ни книжа, търгувани на вътрешния вторичен междубанков пазар. Най-дългосрочните облигации все още са на положителна територия, като тази с падеж през 2039 година носи 0.97% годишен доход, а тази с падеж 2029 г. - 0.20% на годишна база. По-краткосрочните ни книжа - с падежи след 3 и 1 година, може да се купят, но при отрицателна годишна възвращаемост от минус 0.2% и минус 0.5 процента.

Министерството на финансите публикува емисионната си политика за 2021 година. Там са отразени приетите в бюджета обеми нови емисии в размер до 4.5 милиарда лева, които правителствата може да поеме през следващата година. Не са разписани подробности относно матюритетната структура на новия дълг, в каква валута ще бъде, както и дали ще се пласират на местен или международен пазар. Предвид обема най-вероятно ще  има немалък пласмент на международните финансови пазари.

През 2021 г. настъпват падежите на общо 810 млн. лева номинална стойност държавни ценни книжа, емитирани на вътрешния пазар. По-голямата част от тях са през февруари. Няма падежи по еврооблигационните емисии. Обичайно по-голямата част от новоиздадените книжа са през началото на годината, но е имало и години с нито една емитирана книга. Как ще подходи сегашния министър на финансите предстои да разберем.

Facebook logo
Бъдете с нас и във