Банкеръ Daily

Бавното завръщане към нормалността

Колизията между препускащи цени и търпимост към инфлацията

Валутните пазари избягват резки движения, очаквайки решенията за бъдещата парична политика на големите централни банки. Те  трябва да бъдат взети до края на годината или поне да бъдат формулирани като  перспектива. 

Ето защо зелените пари се укротиха през седмицата при котировки в близост до 1.16 щ. долара за едно евро и загубиха почти един цент спрямо японската йена - едно от традиционните спасителни убежища при кризи от всякакъв характер.

Доларовият индекс, който отчита пазарната оценка на щатския долар към шест основни валутни съперници, се колебае в близост до 94 пункта. През последния месец той се движи между 93.671 и достигнатата на 12 октомври върхова за тази година стойност от 95.563 точки, а валутни анализатори прогнозираха, че понижението му ще се ограничи до 93.70 пункта. 

Доверието на американските потребители 

в икономическата перспектива на САЩ се е повишило неочаквано през октомври. Обяснението на експертите е, че това се дължи на отслабващите страхове от висока инфлация. Причината е, че пазарът на труда се засилва, което предполага, че икономически растеж  в САЩ отново е в подем след трусовете през третото тримесечие. При продажбите на нови жилища през септември пък е отчетен 14-процентов скок, а увеличението на жилищните цени се е забавило през август. 

От другата страна на Атлантика картината не е 

чак толкова убедителна.

Германското министерство на икономиката понижи на 27 октомври оценката си за тазгодишния растеж до 2.6% и повиши прогнозата си за 2022-а до 4.1% ръст на БВП. Основните причини за промяната са - продоволственият спазъм и растящите цени на енергията.

Финансовият министър на Великобритания Риши Сунак пък обяви 

оптимистични предвиждания за по-силен икономически възход и по-ниски публични заеми в хода на възстановяването на страната от пандемията от COVID-19. Той дори обеща да защитава домакинствата от настъпващата инфлация. 

Сунак предвижда 6.5% увеличение на БВП на Острова през тази година - доста над прогнозираните 4% през март, когато страната беше все още в карантина заради заразата. Новата бюджетна прогноза е близка до оценката на МВФ за 6.8% ръст на БВП през 2021-а - най-мощният подем сред държавите от Г-7, която понесе и най-дълбок срив през 2020-а.

За Сунак най-големите рискове за стопанството на страната произтичат от нарастващата инфлация, която се оказва по-упорита от първоначалните очаквания. Почти 25% от британските държавни облигации са инфлационно индексирани -  дял, който е по-висок от този на повечето богати икономики. В резултат, по сметки на правителството, всяко увеличение на лихвите и на инфлацията с 1% ще струва на данъкоплатците около 23 млрд. брит. паунда годишно. 

Очаква се разходите за кредити да започнат да нарастват още през идната седмица, когато "Бенк ъф Инглънд" трябва да обяви решението си за паричната политика в условията на инфлационен натиск, заплашващ да достигне 5% годишно - повече от два пъти над предвижданият. 

Федералния резерв на САЩ също е притиснат да лавира

между високата инфлация и собствената му преценка. В условията на подем на националната икономика, затруднения в продоволствените вериги и силно индивидуално потребление паричните стратези трябва да намерят точния баланс. 

Комбинацията от периодични сривове на доставките и растящи доходи на американските домакинства, попълнени от правителствената "пандемична" помощ, тласкат нагоре индекса на разходите за индивидуално потребление - ключовата мярка за инфлация, която през август достигна най-високата си за последните три десетилетия годишна стойност.  

Американските централни банкери все още се надяват скоростта на ценовия ръст да се охлади без да се налага те да започнат да качват лихвите по-рано от очакванията. Подобно убеждение сподели и финансовият министър Джанет Йелън, която прогнозира засилен инфлационен натиск до средата на идната година и последващ спад. 

Всичко зависи от отговора на въпроса какво ще се случи преди последните ценови подскоци да се отразят на обществените очаквания за бъдещата инфлация. 

Всъщност, някои оценки вече са налице. 

Индексът за инфлационните очаквания 

на Федералния резерв, който следят ръководителите на централната банка, нараства за безпрецедентното пето поредно тримесечие и вече е 2.06% - над целевите 2% на институцията. Повишават се и потребителските оценки, които през октомври са били най-високи от юли 2008-а. Пазарите на облигации също предвиждат по-висока инфлация и вкарват в цените по-ранен старт и по-скоростно повишение на лихвените проценти от Федералния резерв.  

Паричният комитет на щатската централна банка ще проведе официалното си 

съвещание за паричната политика на 2 и 3 ноември. 

На него се очаква да бъдат обявени планове за постепенното изтегляне на програмата за покупка на облигации и на агентски дълг в размер на 120 млрд. щ. долара на месец до средата на 2022-а. Между ноември и следващото лято пътят на инфлацията, на инфлационните очаквания и на разрастването на пазара на труда ще определят дали централните банкери да започнат да качват лихвите по-рано. В момента половината от общо 18 членове на паричния комитет на Федералния резерв прогнозират лихвено увеличение през 2022-а. 

Паричната рамка по правило зависи от инфлацията

от пазарите на труда и от поведението на други икономически показатели. Пандемията обаче, поне засега, вкарва известни разногласия в тези предпоставки.

Новата разходна програма на администрацията на Байдън няма да доближи обемите от 2020-а и началото на 2021-а когато федералните чекове увеличиха бюджетите на домакинствата въпреки ширещата се безработица. Продължава и дебатът дали някои пандемични програми да останат постоянни или да се прибавят други социални разходи и инфраструктурни проекти. 

Публикуваните напоследък данни и икономически проучвания водят до заключението, че растящият брой работници и засилването на пазара на труда, на които Федералният резерв разчита да увеличат производството и да отслабят ценовия натиск, може и да не се материализират, поне в близко бъдеще. 

Въпреки че безработицата в САЩ е 4.8%, трудовият пазар е доста по-затегнат и близо 5 млн. работни места  от "предпандемичната" работна сила през февруари 2020-а все още липсват. Сред основните причини някои безработни да не търсят "спешно" работа са наличните кешови буфери или работещ партньор в домакинството. Което предполага по-бавно завръщане към нормалността. Всичко това насочва към по-дълготрайна от очакваната инфлация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във