Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Когато ракетите говорят, пазарите мълчат

Петър Драмов

УниКредит Булбанк АД

Прогнозите за икономическото развитие стават все по-позитивни. Повечето централни банки се подготвят да намалят използваните парични стимули, което идва да покаже каква е посоката на прогнозите им за плавен и стабилен подем на икономиките в световен мащаб.

Инвеститорите и дилърите обаче бяха заслушани във военните действия, които се водят в няколко критични точки на света, и пропуснаха добрите новини. Геополитическото напрежение ескалира с всеки изминат ден. Тръмп засипа Сирия с ракети. Северна Корея усърдно и упорито се опитва да създаде оръжия с далечен обсег на действие, достигащи САЩ. Държавите от Г-7 се разделиха в мнението да налагат ли нови санкции срещу Русия. Противопоставянето на световната политическа сцена очевидно няма да доведе до нищо добро.

Несигурната политическа среда понижи цените на смятаните за по-несигурна инвестиция корпоративни книжа и повиши цената на държавните съкровищни облигации, които се приемат за убежище. За последния един месец щатският борсов индекс Down Jones Industrial Average се понижи с 300 пункта - до 20.650. В същото това време цената на 10-годишните им държавни облигации се повиши с 1.4 долара за 100 номинал. С 50 долара се покачи цената на златото, считано също за традиционна инвестиция в несигурна ситуация.

Държавните книжа бяха най-търсените на международните финансови пазари през изминалата седмица. Чешките и полските облигации с 10-годишна срочност поскъпнаха с по 10 евроцента, а румънските с - 15 евроцента. Българските  еврооблигационни емисии също се търсеха. Ето защо цената на най-дългосрочните ни книжа с падеж 2035 г. отскочи с 50 евроцента, а на тези с падеж 2028 г. и 2027 г. - с по 35 евроцента. Доходността им се понижи, бидейки в обратнопропорционална зависимост спрямо цената. То беше със средно 4 базисни точки до съответно 2.83%, 1.99% и 1.87% годишна доходност. По-краткосрочните ни емисии с падежи 2024 г. и 2023 г.  поскъпнаха с по 10 евроцента, а възвръщаемостта им се понижи с по 3 базисни точки до 1.38% и 0.92% на годишна база.

Индикативните котировки на държавните ни книжа, търгувани на вътрешния вторичен междубанков пазар на ДЦК, също се повишиха. Най-дългосрочната ни левово деноминирана емисия с падеж юли 2027 г. поскъпна с 30 стотинки, а доходността й се понижи с 3 базисни точки - до 1.75% на годишна база. По 20 стотинки добавиха към цената си 7- и 5-годишните ни облигации, а доходността им се понижи с по 5 базисни точки съответно до 1.25% и 0.55% на годишна база. Силното търсене на по-краткосрочните ни книжа повиши стойността на тригодишните ни държавни ценни книжа с 30 стотинки и понижи доходността им с цели 15 базисни точки - до 0.1% годишно. Доходността на 2-годишните ни и по-краткосрочни книжа вече е на отрицателна територия на нивата от минус 0.05 за двегодишните и минус 0.15% за едногодишните емисии.

Банковата ни система продължава да е свръхликвидна и това е допълнителна и много основателна причина за дилърите ни да се ориентират към покупката на ДЦК. Те са и единствената им реална алтернатива за инвестиция при натрупаните свръхрезерви. В момента банките държат 13.5 млрд. лв. по сметките си в БНБ и в чуждестранни първокласни финансови институции. За това „удоволствие“ търговските ни банки плащат наказателна лихва от минус 0.4% на годишна база, т.е. резултатът им ще намалее с платените 54 млн. лв. лихва за една година. Само за последния месец свръхрезервите на банковата ни система се увеличиха с 1 млрд. лева. С точно толкова се увеличи и балансовото й число и достигна 92.5 млрд. лева.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във