Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Кодът вече е "жълт" - рецесията наближава


Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД


Очаква се глобалният ръст на икономиките да се забави през следващата 2019-а, като прогнозите са най-сериозно това да се случи през 2020 година. Основните причини са затягането на паричните политики на централните банки и влошаването на международните отношения.

ФЕД със сигурност ще вдигне основната си лихва до края на тази година, макар и увереността на пазарните участници за този акт леко да се изпарява. Сред инвеститорите вече се говори не колко пъти ще бъдат вдигнати лихвите през 2019-а, а кога ще започне понижаването им, с нагласата лека рецесия да обхване щатската, а след това и световна икономика. Първите признаци за прегряване на най-могъщата икономика вече са налице и пазарите са с код "жълт" за вече чукащата на вратата нова рецесионна вълна.

Като добавка идват новините за изостряне на взаимоотношенията между САЩ и Китай на проведената среща на високо равнище миналата седмица, за голямата неразбория около Брекзит и влошаване на политико-финансовата обстановка в Европейския съюз.

През следващата година фирмите ще трябва да се справят с увеличените вече лихви по кредитите и намаляващите постъпления от активна производствена дейност. Печалбите им ще спаднат и това много ясно е видно от движението на цените на корпоративните книжа и от низходящите посоки на водещите борсови индекси. Инвеститорското доверие рязко се влоши през седмицата и се изрази в освобождаване на портфейлите им от по-рисковите активи, каквито са корпоративните книжа. Ето защо не бива да ни учудва фактът, че през последната една седмица щатският Down Jones Industrial Average се срина с 3.3%, немският DAX с 2.5% и японският NIKKEI с 1.6%, успявайки да заличат печалбите за тази година. От началото на 2018-а всичките индикатори са на червена територия съответно от по минус 1%, минус 14% и минус 6 на сто.

Очакванията за понижаване на производствената активност се отрази негативно и на цената на петрола. Тя вече е с 13% по ниска в сравнение с началото на годината и е на ниво по-ниско от средното за последните пет години.

Разпродажбата на корпоративните книжа беше съпроводена и с освобождаване от облигации, емитирани от държави, нямащи първокласен кредитен рейтинг. Това доведе до понижаване на цената на държавните облигационни емисии на страните от Централна и Източна Европа и увеличаване на доходността им, която е в обратнопропорционална зависимост спрямо котировките. Стойността на турските и гръцките 10-годишни дългови книжа се срина съответно с 3 долара и 1.5 евро, а доходността им се повиши с по 30 и 15 базисни точки до 7.6% и 4.6% на годишна база. С по-скромните 20 до 30 цента се понижи цената на облигациите на Русия, Полша, Унгария, и Румъния.

Българските еврооблигационни емисии също поевтиняха в резултат на охладен инвеститорски интерес към тях. С по 30 цента по-ниска е цената на книжата ни с падежи 2035 г., 2028 г., 2027 г. и 2024 г., като доходността им се повиши с по 3 базисни точки до актуалните в момента равнища от 2.7%, 1.58%, 1.35% и 0.64% на годишна база. Поевтиняването при по-краткосрочните ни книжа - с падежи 2023 г. и 2022 г., беше с по-умерена стъпка от 5 цента и доходността им се повиши само с по 1 базисна точка до 0.24% и 0.06% годишно.

Вътрешният вторичен междубанков пазар на държавни ценни книжа засега остава глух и ням спрямо напрегнатата международна пазарна обстановка. Левово деноминираните облигации с падеж след 9 години се котират при 0.75% годишен доход, а тези с падеж след 7, 5 и 3 години - при 0.55%, 0.25% и 0.00 на сто.

Facebook logo
Бъдете с нас и във