Банкеръ Daily

Пари и пазари

Киев иска замразяване на обслужването на задграничния дълг

Украйна ще поиска от международните кредитори двегодишна отсрочка на плащанията по задграничните задължения, за да насочи топящите се финансови ресурси за отблъскване на руската агресия, пише в публикувана на 20 юли резолюция на правителствения уебсайт. Заради очаквания срив на БВП с 35%-45% през тази година, предизвикан от нахлуването на Москва на 24 февруари, законодателите са задължили министерството на финансите на страната да договори до 15 август разсрочване на дългове за грубо 20 млрд. щ. долара. 

Отсрочката, която се очаква да бъде приета от мнозинството кредитори и вече е подкрепена от големите западни сили, ще дойде тъкмо навреме, за да спре плащания в размер на около 1.2 млрд. долара в началото на септември. В резолюцията на кабинета се посочва, че "всички лихвени вноски по всички срочни облигации" ще бъдат замразени. 

В опит да избегне тежък фалит, Киев планира да предложи на кредиторите - правителства и значителна част от най-големите световни инвестиционни фондове - допълнителни лихвени плащания след приключването на периода на "замразяване".

Фискалният недостиг на Украйна се оценява на 5 млрд. щ. долара или 2.5% от предвоенния БВП на страната за месец, което прави 25% от БВП до края на годината срещу едва 3.5% преди началото на конфликта. И, като капак, вече са необходими над 100 млрд. долара за възстановяване на разрушената от бомбардировките инфраструктура, като шефът на Европейската инвестиционна банка предупреждава, че сумата може да набъбне до трилиони долари. 

"Ние, като официални двустранни кредитори на Украйна, смятаме да осъществим координирано замразяване на обслужването на дълга" и "насърчаваме всички останали двустранни заемодатели да постигнат споразумение в този дух", заявила веднага след украинското предложение групата правителства, включваща САЩ, Канада, Франция, Германия, Япония и Великобритания. 

Заявката на Киев от 20 юли е коренен обрат по отношение на предишни периодични изявления през миналите месеци, че ще обслужва кредитните си задължения въпреки войната. Спекулации за прекъсване на плащанията обаче се появиха още през миналата седмица когато държавната енергийна компания "Нафтогаз" поиска отсрочка. Съветникът на украинския президент Тимофей Милованов пък настоява западните държави да увеличат финансовата си подкрепа за страната. 

Украйна е емитирала маса облигации, чийто общ номинал надхвърля 20 млрд. долара. Правителството планира да отложи и плащанията по т. нар. "обвързани с растежа варанти", пуснати след последното икономическо преструктуриране през 2015-а с цел да възнаградят щедро инвеститорите, ако стопанските постижения надхвърлят заложените в книжата параметри. Цените на по-голяма част от облигациите в обращение е паднала с около 80% от началото на 2022-а когато започна струпването на руска военна сила по украинската гранична линия.  

Глобалните институции като МВФ, Световната банка и западните правителства са обещали да осигурят 38 млрд. долара на Украйна след руската инвазия, макар че 80% от тази подкрепа е под формата на заеми, а не на безвъзмездна помощ. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във