Банкеръ Weekly

Пари и пазари

КФН ПОДГОТВЯ РЕВОЛЮЦИЯ НА КАПИТАЛОВИЯ ПАЗАР

Отговорът е - и двете. Промените в някои части на закона са толкова революционни за България не защото са нещо ново, а защото капиталовият ни пазар е все още в ранните си детски години.
Най-сериозните промени са в частта, посветена на понятието ценни книжа и местата, където може да се извършва търговия с тях. Според заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление Надзор върху инвестиционната дейност Димана Ранкова, се променя съществено обхватът на закона. Включени са текстове за разширяване на инвестиционните и търговските възможности на управляващите дружества и на инвестиционните посредници. Новост има и при търговията с ценни книжа - с новите разпоредби тя ще може да се извършва и извън борсата, стига пазарът, където става това, да разпространява информация за сделките и отделните участници да имат равен достъп до него.
След приемането на закона освен ценните книжа като финансови инструменти вече ще се третират фючърсите и опциите върху стоки и услуги, както и дяловете на колективните инвестиционни схеми. В понятието се включват и всички финансови доходи, включително и тези от недвижими имоти, което все още е нещо непознато у нас. Освен това промените предвиждат участниците на капиталовия пазар да могат да инвестират и в договори за разлика (те представляват правото на получаване и заплащане на разликата между пазарната стойност на финансов инструмент и предварително фиксирана в договор цена). Според Димана Ранкова, с тези промени в закона ще бъдат обхванати всички финансови инструменти, включени в европейските директиви за устройство на капиталовия пазар.
Според поправките инвестиционните посредници вече ще могат да търгуват с деривативи върху стоки: петрол, пшеница, злато и други стоки. По сегашния закон те не се смятат за финансови инструменти и посредниците нямат право да извършват сделки с тях.
На 3 май КФН прие Практика за търговията с деривати върху стоки от инвестиционните посредници. С документа се разяснява, че действащото законодателство не допуска инвестиционни посредници да извършват сделки със стоки и стокови деривати за своя или за чужда сметка. Инвестиционен посредник не може да осигурява достъп и до електронна платформа за търговия с деривати върху стоки, предоставена от трето лице. Дружествата обаче могат да подпомагат контакта между клиентите си и посредници в чужбина, които търгуват с деривати, но информационният поток минава само през тях, а те не сключват сделки за своя или чужда сметка. Тази практика вероятно ще е валидна за времето до приемането на евентуалните промени в ЗППЦК, които предвиждат изрично тази възможност съгласно европейските регулации.
КФН ще получи по-големи права при регулирането на случаите на придобиване (пряко и косвено) на значителни дялове от капитала на инвестиционните посредници. Досега беше необходимо одобрение на комисията при придобиване на 10 и над 10 на сто пряко или чрез свъразни лица. След приемането на евентуалните изменения, освен че новите собственици ще трябва да предоставят информация за придобиването на такива дялове, в правомощията на комисията ще бъде вменено и да забранява упражняване на правото на глас в общите събрания на акционерите на посредниците. Според Ранкова, новият режим е значително по-строг, тъй като комисията може да забрани и придобиването на значителни дялове.
С разширяването на кръга на финансовите инструменти, с които могат да оперират инвестиционните посредници, според Димана Ранкова ще е необходима и промяна в наредбата за капиталова адекватност. Промените в закона ще доведат до промяна и в други подзаконови нормативни актове. Все още обаче не е ясно какви ще бъдат те.
Инвестиционните дружества и договорни фондове, известни още като колективни инвестиционни схеми, също ще могат да инвестират в по-широк кръг финансови инструменти. Досега те можеха да инвестират само в ценни книжа, приети за търговия на регулиран пазар и които са включени в индекси. Новият закон вече няма да изисква да бъдат включени в индекси. С поправките дружествата и фондовете ще могат да влагат средства и в ликвидни финансови инструменти. В случая това са всички видове, които са допуснати до регулирани пазари, но не се търгуват. Колективните инвестиционни схеми ще могат да инвестират и в недвижими и движими имоти, но ще има ограничения за частта от набраните средства, които ще могат да бъдат инвестирани. За дружествата от отворен тип пък ограничението ще бъде да инвестират в имущество, което е необходимо за съществено изпълняване на дейността.
Сериозна промяна ще бъде направена и в понятието за регулиран пазар, на който могат да се търгуват акциите. То вече включва и многостранни търговски системи, които работят на определен принцип и разпространяват информация. Възможно е сделки с книжа, приети на регулиран пазар, да се сключват и извън него, стига да бъде предоставяна информация за тях. Търговия с ценни книжа ще може да се извършва и на алтернативни пазари, което означава, че с акции ще може да се търгува почти навсякъде, стига пазарите да са регулирани и за сделките, сключвани на тях, да се разпространява своевременно коректна пазарна информация.
Заради европейското законодателство КФН ще промени сериозно и частта за проспектите за публично предлагане на ценни книжа. Създават се нови улеснения за финансиране на дружествата през капиталовия пазар. Те вече няма да са задължени да издават проспект, ако ще предлагат ценните си книжа на квалифицирани инвеститори. За тях пък се създава нова дефиниция. За да бъдат облекчени потенциалните заявители, в ЗППЦК ще бъде записано, че дружествата, които вече имат проспекти, при промяна на капитала например ще могат само да го допълват с актуална информация, без да издават нов. Тази разпоредба сега фигурира в наредбите към закона. Това ще улесни привличането на капитали от акционерните дружества, тъй като ще бъдат намалени и разходите им. Проспекти няма да се изискват и ако ценните книжа се предлагат на по-малко от 100 физически или юридически лица.
Засега не е предвидена промяна в дейността на управляващите дружества, тъй като тя е синхронизирана с директива 85/611 на Европейския съюз. По отношение на вноските им във Фонда за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа заместник-председателят на КФН обясни, че се обсъжда те да дължат вноски само когато извършват доверително управление на активи. Но Ранкова допълни, че това предполага управляващите дружества да държат клиентски активи при себе си. Въпросът остава дискусионен, тъй като дори ако държат активи при себе си, те ще са на институционални инвеститори, за които не се плащат отчисления във фонда.
Професионалните организации все още не са дали становища по промените в ЗППЦК, но до края на годината нов закон трябва да има, за да бъдат изпълнени ангажиментите към Европейския съюз.

Facebook logo
Бъдете с нас и във