Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Кешът не слиза от престола

Непрекъснато се появява някой, който се опитва да ликвидира парите в наличност. Индия извади от обращение банкноти за 23 млрд. щ. долара в опит да се пребори с данъчните измами и с корупцията.

Емитентите на кредитни карти пък предлагат все по-щедри промоции. Bitcoins и мобилните плащания са на гребена на вълната с убеждението, че те са парите на бъдещето. Влиятелен щатски икономист пък иска да се спре с печатането на купюри от 20 щ. долара и на по-високи деноминации. Идеята му е да се помогне на централните банки да използват отрицателните лихви в монетарния си инструментариум.

Въпреки тези напъни наличните пари все пак продължават да владеят на света. Според заключенията, основани на проучване на навиците за харчене на над 18 хил. души от седем държави, банкнотите и монетите са "живи и се чувстват добре". Или, ако се перифразира Марк Твен, "съобщенията за смъртта на кеша са твърде преувеличени".

Общият размер на щатските долари и на еврото в обращение се е удвоил от 2005-а досега и е достигнал съответно 1.48 трлн. щ. долара и 1.1 трлн. евро. Част от този ръст може да се обясни с търсенето на тези парични единици зад граница, но са налице и достатъчно доказателства, че европейците и американците продължават да държат купища налични пари. 

Последното проучване по темата сравнява данните от избора на начините на разплащания в Австралия, в Австрия, Канада, Франция, Германия, Холандия и САЩ. От него "лъсват" значителни различия между тези държави. Германците и австрийците например носят и използват пари в брой по-често, отколкото другите форми на разплащане. Холандците пък най-много почитат дебитните карти. А хартиените чекове са все още "на мода" във Франция и в Щатите. Общото обаче е, че потребителите и в седемте страни предпочитат наличните пари пред другите методи за разплащания.

Най-слабо популярен е кешът в САЩ - там той е бил използван за 46% от всички транзакции срещу 26% за дебитните карти и 19% за кредитните. Плащанията в брой са били използвани най-вече за дребни сметки, а типичният потребител е правел една или две покупки дневно. За по-скъпите стоки предпочитаните разплащателни методи варират значително в различните държави. Например, 65% от австрийците и 54% от германците са продължили да плащат в брой с по-големи суми, докато жителите на другите изследвани страни са предпочитали дебитни и кредитни карти или чекове.

В пет от проучените седем държави типичните потребители са носели в портфейлите си еквивалентите на поне 30 щ. долара по всяко време. А австрийците и германците, предпочитащи плащанията с налични пари,  са притежавали над тройно повече - съответно по 115 и 95 щ. долара.

Засега не може да се направи генерално обобщение защо потребителите не се отказват от кеша. Една от причините е, че доста търговци не приемат карти, или че плащанията в брой са по-удобни за малките покупки. Доста силен мотив е и трудният за изкореняване навик да се носят пари в наличност. По-възрастните хора са по-склонни да използват кеш във всички държави освен в Щатите. Не може да се пренебрегне и предимството на наличните като по-бърз и по-евтин начин на разплащания особено за дребни покупки.

Единствено холандците оценяват дебитните карти по-високо от кеша, американците ги класират наравно, а австрийците, канадците и германците дават предимство на парите в брой. Не трябва да се забравя също, че банкнотите и монетите са анонимни и до голяма степен са невидими и за данъчните власти, а и за събирачите на дългове.

Най-голямото предимство на кеша е, че предлага надежден начин да се държи сметка за разходите в реално време и той работи дори когато батериите на мобилните устройства са изтощени. Може би това е и обяснението, че във всичките седем изследвани държави хората с ниски доходи са по-склонни да използват банкноти и монети, отколкото лицата с високи възнаграждения.  

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във