Банкеръ Weekly

Пари и пазари

КАПИТАЛОВИЯТ ПАЗАР ОЧАКВА ИНСТИТУЦИОНАЛНИТЕ ИНВЕСТИТОРИ

Институционалните инвеститори в България ще оказват все по-голямо влияние върху капиталовия пазар заради нарастващите им активи. Към момента пенсионните фондове, застрахователните компании, договорните фондове и инвестиционните дружества са набрали над 1.9 млрд. лв. ресурс, заяви председателят на Асоциацията на управляващите дружества (БАУД) Стоян Тошев по време на Форума Български бизнес дни, осъществен с медийната подкрепа на в. БАНКЕРЪ. Тези средства могат да се окажат живителната доза адреналин за капиталовия пазар.
Нарастването на общите активи на институционалните инвеститори е тенденция, която ще продължава и в бъдеще, като само за 2005 г. ръстът им е 30% спрямо 2004 година. Тя е най-добре изразена при взаимните фондове. Събраните от тях средства вече надхвърлят 130 млн. лв., което е ръст от 43% само от началото на тази година, а ръстът през 2005 г. спрямо 2004 г. е 250 процента.
Пенсионните фондове, които са генерирали над 1.1 млрд. лв. получиха през февруари и по-голяма свобода да инвестират в акции, като ограничението вече е до 20% от набраните от тях средства, вместо 10 на сто, както беше дотогава. Статистиката показва, че, за разлика от 2004 г., когато те са инвестирали около 150 млн. лв. в такива ценни книжа, то през 2005 г. сумата вече е 250 млн. лева. Това означава, че сега около 27% от активите на пенсионните фондове се инвестирани в акции. С новата свобода този процент може да стане още по-висок, а инвестициите в корпоративни книжа да скочат до поне 400 млн. лева.
От набраните 130 млн. лв. пък взаимните фондове са вложили около 70% в капиталовия пазар. Заедно с нарастването на активите на институционалните инвеститори се наблюдава и увеличение на оборота на БФБ-София. За 2005 г. на фондовата борса бяха изтъргувани ценни книжа за над 3.182 млрд. лв., а през април тази година капитализацията й достигна 9.616 млрд. лева.
Нарастването на активите на институционалните инвеститори ще бъде и една от причините до края на годината да се появят още първични публични предлагания на капиталовия пазар. След Българо-американска кредитна банка, която се представи повече от успешно, всички инвеститори са насочили погледи към евентуалното листване на борсата на Химимпорт. За по-голяма част от мениджърите на компаниите все още обаче излизането в публичното пространство е неприемливо, заяви по време на форума Радослав Желязов, директор на дирекция „Емитенти и членство в БФБ-София. За последните четири години (от 2002 до 2005-а), само няколко компании предприеха първично публично предлагане - ТБ ОББ, общините Сливен и Дупница (чрез емисия облигации), а Инвестор.БГ, Интерлоджик - Имоти, Интерлоджик-Лизинг, Уеб Медия Груб и Стърджан Акуафармс България пуснаха свои акции за търговия на борсата.
Подобно на първично предлагане на акции направо на официален пазар направиха Битекс и Транскарт през 2003 и 2005 година. С промените в Закона за публично предлагане на ценни книжа се даде възможност и за нов вид публично предлагане, чрез записване на права на борсата при увеличение на капитала. С използване на първичен пазар на борсата от 2004 г. досега са сключени 654 сделки за придобиване на права за записване на акции от дружества със специална инвестиционна цел. Чрез тези сделки от инвеститорите са придобити 6 750 150 броя права и са записани над 6 млн. акции, посочи Желязов.
Самият процес по листването на едно дружество на борсата е дълъг и скъпоструващ. Според Желязов минималната цена е около 10 000 лв., а максималната около 37 000 лева. В тази сума са включени изработването на проспекта за публично предлагане, таксите за Комисията за финансов надзор и фондовата борса. Към нея обаче трябва да се добави и заплатата на директора за връзки с инвеститорите, която е поне 1000 лв. месечно. Затова е все още рано да се очакват и първични предлагания на средни предприятия на борсата.
На форума стана ясно, че публичността на дружествата има своето предимство, като най-главното е, че компаниите имат по-голям достъп до финансиране от различен характер. Според Иван Такев - директор Търговия, надзор и пазарна информация в БФБ-София мажоритарният собственик обаче има и няколко отговорности, като например да поделя с миноритарните акционери контрола върху компанията и реализираната печалба. Публичността изисква разкриване на съществена информация, което е и ролята на директора за връзки на инвеститорите. Колкото повече е информацията за едно дружество, толкова по-голямо внимание ще му отделят медиите, смята Такев. По този начин то ще става по-атрактивно.
Според Такев нито едно публично дружество не е успяло, когато е имало само институционални или дребни инвеститори. Компаниите не стъпват на пазара само с еднократно набиране на капитал, тъй като целта е да се развива разнообразна акционерна база и последващо увеличение на капитала. Ако едно публично дружество съумее да привлече повече на брой нови акционери и анализатори, които да следят дейността му, то може да разчита на ръст и на бъдещи приходи. Увеличаването на free float (свободно търгувания обем акции), което е един от проблемите в България, би означавало, че компанията има потенциал за нарастване, докато малките търгувани обеми са знак, че дружеството не е атрактивно.
Перспективите за публичните компании са добри, тъй като е налице голям свободен паричен ресурс, а в последно време се забелязва и нарастващ интерес от страна на търговските банки и други институционални инвеститори. Очакванията са за значително нарастване на броя на индивидуалните инвеститори и интеграцията с европейските пазари, което би означавало, че българските компании ще получат шанс за финансиране отвън.

Показатели на БФБ-София за 2005 година
Капитализация/БВП 20.47%
Ръст на индексите SOFIX и BG40 над 30%
Оборот 3 182 959 806 лв.
Ръст на търговията 99%
Капитализация 9.616 млрд. лв. (април 2006 г.)
Нетни активи на институционалните инвеститори
Пенсионни дружества 1.1 млрд. лв. (2005 г.)
Застрахователни компании 465 млн. лв. (2005 г.)
Взаимни фондове и инвестиционни дружества 130 млн. лв. (април 2006 г.)

Facebook logo
Бъдете с нас и във