Банкеръ Weekly

Пари и пазари

КАПИТАЛОВИЯТ ПАЗАР ИМА НУЖДА ОТ АЛТЕРНАТИВЕН СЕГМЕНТ

Г-н Ялъмов, как ще се отразят на икономиката ни увеличените възможности на договорните фондове да правят инвестиции?
- Според мен ще има един проучвателен период, в който портфолио мениджърите на фондовете ще се ориентират как работят деривативите. Въпреки че са дефинирани в закона като допустим инструмент, те трябва да се наложат на пазара и да бъдат възприети, както стана навремето с облигационните емисии. Тогава в българската практика по една или друга причина се наложи схемата първичното им предлагане да бъде частно, след което се налагаше задължително да бъдат пласирани на фондовата борса.
Готов ли е пазарът за търговия с деривативи?
- Смятам, че трябва да има някакви наченки на този пазар у нас. Пазарът на ценни книжа у нас в момента има изключителна нужда от обеми. На практика няма свежи емисии, които да се явяват на фондовата борса. Въпреки усилията на всички участници този процес ще е дълъг. Българският пазар все още няма и много добър имидж сред компаниите, които биха могли да бъдат регистрирани там. Едно такова вторично търгуване на книжата чрез деривативи би помогнало много за повишаване на ликвидността, а оттам и на имиджа на тържището.
Казвате, че капиталовият пазар е с лош имидж. Каква трябва да бъде съдбата на БФБ-София - приватизация, обединение с друга борса?
- Всеизместно е, че държавата не е най-добрият собственик. Усилията на сегашния изпълнителен директор на БФБ-София Бистра Илкова, според мен, са в правилната посока. Може би трябва да се даде шанс на една вече развита технология да влезе на българския пазар. Това може да стане чрез чуждестранна компания, която да бъде или собственик на борсата, или неин мениджър. Борсата е частно дружество, нищо че по статут то няма право на стопанска дейност. До този момент обаче няма глобална стратегия на държавата за развитието му. И надали някога ще има. Европейският съюз не е задал задължителни норми за развитието на фондовата борса и тези неща остават малко назад. Бъдещето на всички, които работят на нея, е простичко. Трябва да се намери собственик, който да защитава интересите й и да лобира за развитието на пазара.
Според вас може ли някоя чуждестранна организация да дойде в страната и да започне да конкурира БФБ-София, докато държавата обмисля бъдещето й?
- Възможно е и аз не виждам нищо лошо в това. Защото монополът, и особено държавно регулираният монопол, не е пазарно ориентиран. Много отдавна говорим за алтернативен сегмент, но засега това е невъзможно, тъй като не са създадени съответните условия. В Румъния например има два сегмента. Единият е борсата, а другият е електронен под, на който се търгуват много акции. В сравнение с нашия пазар обаче румънският е около три пъти по-развит. Имаше идея у нас електронният сегмент да бъде създаден като част от фондовата борса. Това обаче не се осъществи по една или друга причина. Много често казвам, че ако ние не си оправим пазара, някой друг ще дойде и ще го направи. И в това няма лошо, защото новият играч ще се съобразява с правилата на българския регулатор и с тези норми, които вече е създал пазарът.
Ще се създаде ли хаос с новите определения за регулиран пазар според промените в Закона за публично предлагане на цени книжа?
- В момента правилата на нашият пазар са по-рестриктивни от европейските. Дори някои пунктове, по които в другите страни е предписано препоръчително поведение, при нас са императивно уредени. Бандитският период отмина и при тази силна и всекидневна регулация се наблюдава консолидация на инвестиционните посредници. Докато преди години имаше над 130 лиценза, сега те са малко под 90, като в това число се включват и банките. Това означава, че първоначалното масово правене на бизнес в нашия сектор се уталожи и сега тук остават само хората с дългогодишен опит. Не мисля, че едно освобождаване на правилата може да повлияе негативно върху този процес. Напротив, то може още повече да отвори пазара. Неслучайно при последните разговори с Комисията за финансов надзор (КФН) възникна въпросът, че както до този момент сме защитавали гражданите от недобросъвестни инвестиционни посредници, вече е време да се защитят и посредниците от некоректните граждани. В западното законодателство такива норми съществуват.
Каква защита имате предвид?
- Инвестиционният посредник има такси комисиони. Той е абсолютно изряден към КФН, към борсата, депозитара. Но има клиенти, които не са си плащали таксите за поддръжка на сметките с ценни книжа с години. На Запад в този случай посредникът може да продаде част от акциите по пазарни цени и по този начин да зареди сметката на клиента си с пари. И така да започне да покрива и своите комисиони. В България това е невъзможно. Ние сме задължени да отразим тези вземания от клиенти в баланса. По този начин си намаляваме капиталовата адекватност. Това е неудобство, което, се надявам, с времето да бъде отстранено. По този начин и клиентите ни ще започнат да се интересуват от акциите си. Сега клиент, особено този, който е получил акциите си даром от масовата приватизация, няма такъв интерес. Тези салда стоят с години, а ние сме длъжни да отделяме средства за гаранционния фонд. Имаме дори клиенти, които не знаем дали съществуват, защото са отдавна при нас, но в същото време не можем да се свържем с тях.
Как може да се стимулира инвестиционната нагласа на българите?
- Аз дадох идея с част от сумите, които са инвестирани в колективни инвестиционни схеми или са вложени в акции на борсата, да може да се намалява облагаемият минимум по данък общ доход. В САЩ такава практика съществува от 70 години, а в Европа я има в няколко страни. Разбира се, трябва да има ограничение за сумите (например не-повече от 200 лв. месечно в средногодишен период) и за срока на инвестиране (за не по-малко от пет години), но това може да се прецизира. Това е най-директният начин тези средства да се налеят в икономиката. И ако промяната стане факт, капиталовият пазар и икономиката ще се развият много по-бързо. По-този начин ресурсът на борсата ще стане още по-евтин, а компаниите, чиито акции се търгуват на нея, ще имат по-големи обороти и ще плащат по-голямо ДДС при извършване на основната си дейност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във