Банкеръ Daily

Пари и пазари

Какво означава за пазарите конфликтът САЩ-Иран

Оптимистичният тон на световните финансови пазари се промени след американския въздушен удар над Багдад, при който бе убит иранския генерал Касем Солеймани. Напрежението се засили след като върховният лидер на Иран - Аятолах Али Хаменей - предупреди, че "суров реципрочен удар" очаква убийците на Солеймани. Съветът за сигурност на Ислямската република определи "престъпната атака на Америка" срещу генерала като най-голямата й грешка и увери, че вече е взето решение как да бъдат наказани престъпниците. Американците пък изпращат още 3 хил. военни в Близкия изток заради ескалацията на напрежението и опасенията от военен конфликт с Иран. 

Неочакваният и неотчетен в цените на финансовите инструменти риск свали котировките на щатските борсови индекси и спря възхода на азиатските акции. Докато традиционните спасителни убежища - най-вече японската йена и златото, поскъпнаха.

Сериозен ръст регистрира петролът -  фючърсните контракти на сорт "Брент" с доставка през март увеличиха на 3 януари пазарната си оценка с 4.9% и приключиха пазарната си търговия с котировка 68.60 щ. долара за барел (или със спад на поскъпването  до 3.5 процента). Американският лек суров петрол сорт WTI с доставка през февруари пък добави към цената си 1.87 щ. долара на барел в края на търговската си сесия на 3 януари след 4.8% ръст през деня. Това е най-резкият скок на суровината след атаките срещу петролната инфраструктура на Саудитска Арабия през септември 2019-а. Защото, както посочва Джейсън Бордоф - член на администрацията на бившия американки президент Барак Обама, който в момента работи в Колумбийския университет - "това е сеизмично събитие в района" и иранският отговор "ще бъде сурови и смъртоносен и със сигурност ще включва повсеместни атаки срещу енергийната инфраструктура".

Несигурността в района, където се намират петте най-едри производители на черно злато от ОПЕК, тлее още от миналата година и се засили след въздушните удари върху петролните инсталации на Саудитска Арабия. Убийството на генерал Солеймани пък нажежи съществуващото напрежение между САЩ, Иран и Ирак. Двете държави от Близкия изток са помпали по над 6.7 млн. барела гориво дневно през миналия месец, сочат данни на агенция "Блумбърг", или над една пета от производството на ОПЕК. Износът на това количество суровина пък зависи от контролирания от Иран Ормузки пролив. И всяка ескалация на страстите може да доведе до война в района. Най-лошият сценарий ще е загубата на доставките на суров петрол от Ирак.

Засега опасността от недостиг на черно злато не стои на дневен ред. ОПЕК разполага с достатъчно свободни мощности след като намали съществено производството през последните три години. САЩ също помпат големи количества черно злато от шисти и вече са нетен износител на горивото. През октомври 2019-а американците са изнасяли чисто 389 хил. барела на ден (срещу нетен внос на грубо 9 млн. барела дневно преди десетина години), което се случва за първи път от 75 години насам. Най-големите  потребители на суровината - Америка и Китай, пък имат милиони барела стратегически резерви на склад, които могат да бъдат пуснати в обращение в случай на недостиг на гориво. 

Шоковата новина за американските удари срещу Багдад промени  само за денонощие  пазарното настроение на 180 градуса. 

Според Кит Жуке - главен валутен стратег на "Сосиете женерал" в Лондон, "златото ще е победител, ако напрежението продължи да расте, а цените на петрола също ще се повишат". Жуке посочва още, че възходът на борсовите индекси е спрял, но обратът не е драматичен. Сред валутните играчи печелят спасителните убежища и паричните единици, които се влияят най-силно от петролните котировки, но открояващият се победител е японската йена.  

Валентин Маринов - шеф на звеното за анализ на валутите на страните от Г-10 в лондонския офис на "Креди агрикол" -определя йената и швейцарския франк като "атрактивни" и предупреждава, че конфликтът може да натисне надолу "движещите се в тандем с риска валути на страните - вносителки на черно злато като южнокорейския вон". 

Антоан Буве от "Ай Ен Джи груп" не вижда "материална пазарна ескалация" от напрежението между Вашингтон и Техеран, но смята, че търсенето на щатски ДЦК и дългосрочен дълг ще продължи поне още една седмица.

Кен Чунг - главен валутен стратег за Азия в хонконгския офис на "Мидзухо банк" - прогнозира, че "обратът на рисковите нагласи на пазарните играчи ще оказва натиск върху азиатските парични единици", а "доларовият индекс ще получи подкрепа". Чунг смята, че тези фактори ще доведат до осчетоводяване на печалби от позициите във валутите на развиващите се стопанства от Азия, а размахът на колебанията ще се засили от нищожната ликвидност по време на новогодишните празници. 

Едуард Лим - паричен мениджър на Covenant Capital в Сингапур, коментира, че "тази атака вади на показ геополитическия риск на петролните пазари, на които може да възникне недостиг на гориво през първите две тримесечия на 2020-а".  

Все пак, мнозинството анализатори и експерти посочват, че трябва да изтекат поне 48 часа, за да се получи евентуална по-реална представа за пазарните нагласи. Просто защото пазарите все още не работят на пълни обороти, а спонтанната реакция на хората към  екстремните събития е да приберат спечеленото и да ограничат риска за уикенда. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във