Банкеръ Daily

Пари и пазари

Каква е цената на прехода към нисковъглеродна енергетика

Анализ на Института за енергиен мениджмънт за електроенергийния пазар показва, че  2,258 милиарда лева приходи от емисии са намалили с 40% зелената добавка от 2013 г. досега. От началото на 2013 г. започна третият осемгодишен период на Европейската схема за търговия с емисии на парникови газове. Докладът е посветен на влиянието на приходите от продажба на националните квоти СО2 емисии върху цените на електрическата енергия в периода 2013-2019 г.

В началото на третия период бе въведен общ таван на емисиите на парникови газове за целия Европейски съюз, който намалява линейно през всяка година от периода до 2020 г., в съответствие с поставената цел за 21% намаление на емисиите към 2020 г. спрямо нивата от 2005 г. Мярката „замърсителят плаща“ обаче е запазен, както и задължението за централите да връщат ежегодно количество квоти, равно на техните верифицирани емисии на парникови газове през предходната година. Тази схема не предвижда безплатно разпределяне на квоти на производителите на ток, но на страните с висока зависимост от един вид изкопаеми горива или недостатъчно свързани с европейската електроенергийна система, е дадена възможност за дерогация от това правило. България е една от тези държави и се е възползвала от правото си. 

Схемата работи като всяка държава от общността получава ежегодно определени количества емисии (квоти), предназначени за предлагане на търгове и продавани по постигнати тръжни цени, като за целта е създадена обща тръжна платформа – Европейска енергийна борса. Количествата/квотите не се разпределят пропорционално между държавите-членки. За да се смекчат отрицателните икономически последствия от прилагането на мярката,  е разработен и се прилага преразпределителен механизъм, насочващ допълнителни количества за продажба към държавите- членки с БВП, по-нисък от средния за ЕС, включително за България.

Приходите от продажбата на квоти за емисии на парникови газове се насочват към националните бюджети на държавите-членки, при което, благодарение на преразпределителния механизъм, се осигуряват ежегодно относително по-високи приходи за държавите с по-нисък БВП. Не по-малко от 50% от тези приходи трябва да бъдат използвани за нисковъглеродни цели и ограничаване на климатичните промени, например за насърчаване на ВЕИ, за въвеждане на чисти въглищни технологии (за улавяне и съхранение на СО2), за смекчаване на социалните последствия от увеличените енергийни разходи.

Въпреки тези смекчаващи мерки, преходът към нисковъглеродна енергетика неминуемо ще доведе до нарастване на енергийните разходи. Затова в доклада се казва, че адекватността и своевременността на политическите решения и мерки ще определят цената, която българският бизнес и гражданите ще трябва да заплатят за прехода към нисковъглеродна енергетика.

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във