Банкеръ Daily

Пари и пазари

"Извънредното положение" от отрицателните лихви се задълбочава

Опасенията за здравословното състояние на световното стопанство, подклаждани от ескалацията на търговската война между Вашингтон и Пекин, разширяват вселената на негативните лихви и на отрицателната доходност. Просто защото инвеститорите насочват средствата си към сигурни активи, с което качват цените на правителствените книжа и свалят доходността им.

Отрицателните лихвени проценти формират  извънредно положение, насочено срещу конвенционалното схващане за поведението на финансовите пазари. Така наречените "реални" лихви, които са коригирани съобразно инфлацията, често са били и негативни. Преди 2009-а обаче е било немислимо номиналните им стойности да паднат под нулата.

Глобалната финансова криза от 2007-2008-а принуди централните банкери да преосмислят ортодоксалните си схващания за паричната   политика. Необичайните мерки станаха наложителни и всички водещи монетарни стратези приложиха някаква форма на парични стимули.

Пионер в областта на отрицателната лихвена политика е шведската Riksbank, която винаги се е гордяла със своя иновативен подход. През юли 2009-а тя въведе експериментално минусова лихва по депозитите на търговските банки като способ за борба с мизерната инфлация. По-късно, през февруари 2015-а, когато Швеция отново "флиртуваше" с дефлацията, шведските централни банкери свалиха основната си лихва под нулата и оттогава тя е отрицателна. Шведската крона пък се е обезценила с 15% оттогава до наши дни и с 24% от следкризисния й пик. По този повод дори бившият шведски премиер Карл Билт сподели в "Туитър", че е "обидно и болезнено да се гледа как шведската крона продължава да отслабва към еврото, което не е добре за страната". Председателят на Riksbank - Щефан Ингвес, пък се появил на събитие на финансовата общност в Стокхолм през май с трима бодигардове. Което провокира слухове, че опасенията за сигурността му вероятно са заради задълбочаващото се недоволство на обществеността от проточилата се пет години политика на отрицателни лихви по депозитите, които обезценяват кроната въпреки силната шведска икономика.

Дания и Швейцария също използват негативните лихвени проценти, за да отклоняват капиталовия приток и да държат под контрол валутните курсове на националните парични единици. В датския случай става въпрос за съхраняване на фиксирания курс на кроната към еврото. В швейцарската практика пък - за овладяване на рязкото поскъпване на франка в качеството му на традиционно спасително убежище при кризи от всякакъв характер.

Европейската централна банка и "Бенк ъф Джъпен" пък разчитат отрицателните лихвени проценти да  им помогнат в битката със скромната инфлация и падащите цени, и да подкрепят националните им стопанства. И двете институции се надяват да принудят търговските банки да отпускат повече кредити като начисляват наказателни лихвени проценти по депозитите им.

Всъщност, концепцията за отрицателните лихви не е изобретена в наши дни. За нея през 1890-а мечтае колоритният германски бизнесмен Силвио Гезел, поканен след години да  участва в управлението на "Баварската или Мюнхенската съветска република" (бел. ред. - просъществувала от 13 април до 1 май 1919 -а) като народен представител по финансите. Неговата идея по-късно е коментирана  като възможно решение за преодоляване на Великата депресия.А  икономистът Джон Мейнард Кейнс нарича Гезел "странен, незаслужено пренебрегнат пророк".

 

 

В момента централните банки на държавите, които произвеждат  почти 25% от световния продукт, поддържат политика на минусови лихви. Федералният резерв дори понижи с 25 базови пункта базовия си лихвен процент на 31 юли, което бе 729-о лихвено понижение, направено  от глобална централна банка за времето  от финансовата криза досега, по информация на "Бенк ъф Америка". Тази тенденция при краткосрочните базови лихви се прехвърля и върху пазара на държавни ценни книжа. По официални данни на "Интерконтинентъл иксчейндж" (ІСЕ) грубо една четвърт от световния пазар на облигации, включително правителствен и корпоративен дълг, в момента се търгува при минусова доходност. Германия е най-голямото световно стопанство, в което цялата крива на доходността е под нулата. В Япония, Франция, Швеция и Белгия възвръщаемостта на всички дългови книжа с падеж до 15 години включително е отрицателна. Негативна доходност носят всички облигации със срочност до 20 години включително в Дания, до 30 години включително в Германия и Холандия, както и 50-годишните книжа на Швейцария.

В случай на забавяне на глобалното стопанство, централните банки могат да орежат още повече лихвите, за да подкрепят растежа. Макар че в момента - десет години след края на световната финансова криза, лихвените проценти остават на най-ниските си в исторически план равнища и ограничават възможностите за маневри на паричните стратези. Едно лихвено съкращение с размерите  на това от периода 2007-2009-а ще вкара всичките държави от Г-7 в негативната лихвена група. А основната интрига вече е дали доходността на щатските ДЦК - най-големият и най-важен пазар на облигации в света, също ще слезе под повърхността.

Анализатори обръщат внимание, че трябва да има праг, под който негативните лихви не трябва да слизат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във