Банкеръ Daily

Пари и пазари

Изпратихме годината на самолетите

Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД

 

Едно от отличителните събития през пазарната  2019-а бе решението България да  смени коренно концепцията си за въоръжаване. И страната плати 1.2 милиарда долара (или 2.1 милиарда лева) за осем  нови самолета F-16. Както е известно сумата е платена накуп. А  правителството емитира нов държавен дълг за 1 милиард  лева. Всъщност то можеше и да не  емитира нов дълг, но го направи и за да не наруши предвижданото изпълнение на държавния бюджет, а и за да се възползва от предвидната  емисионната  политика възможност за поемане на нов държавен дълг през 2019 г., в размер на до 1 милиард лева. Пуснатите в обръщение нови държавни облигационни емисии са предимно със срочност от 20 години, но има и такива с падежи след десет години. Съотношението им е 6 към 4. Достигнатата от тях  средна доходност на първичния  пазар е съответно 1.47% и 0.36% на годишна база.

В годината на самолетите цената на книжата ни се беше устремила към небесата. Най-дългосрочната ни емисия с падеж 2035 г. се оказа и най-добре представилата се през изминалата година. Ценовата разлика донесе на притежателите й печалба от 23%, излитайки от ниво 106.4 евро за 100 евро номинал, за да пикира до 131 евро в края на годината. Най-ликвидната ни емисия - с падеж 2028 г., се покачи от 112.75 евро в началото на януари миналата година до 123.20 в края на декември 2019-а, осигурявайки много добрата ценова печалба от 9.3 на сто. Цените на следващата по срочност емисия - с падеж 2027 г., се повишиха с 6.8%, стартирайки годината от 110.70 евро и приключвайки на 118.20 евро за 100 номинал. С най-слаба ценова печалба - от едва 0.22%, са книжата ни с падеж 2024 г., защото те успяха да поскъпнат с едва 0.25 евро за година, като стартираха от 113.75 евро, за да се повишат до 114 евро дванадесет месеца по-късно. Притежателите на най-краткосрочните ни книжа претърпяха загуба. Удоволствието да държат в портфейла си книжа от емисията с падеж 2023 г. им струваше загуба от 1 евро или близо 1%, защото цената им се понижи от 107.4 евро до 106.4 евро за 100 номинал. На червено са и притежателите на най-краткосрочната ни емисия - с падеж 2022 г., защото стойността й се понижи с 1.5 евро, или с 1.4 %, през изминалата година, от 106.45 евро до 104.95 евро.

Повишиха се и цените  на книжата ни, емитирани на вътрешния пазар.  Емитираните в средата на лятото "авиационни" емисии за частично покриване на разходите по покупката на бойните самолети не успяха да поскъпнат така драстично, както книжата,  търгувани на международните финансови пазари, но само поради факта, че бяха пуснати в обръщение в края на стремглавия възход на цените на пазара на държавни ценни книжа (ДЦК). Емисията с падеж след 20 години поскъпна с 4.34 лева или с 4.4% от датата на емитиране 21 юни 2019-а до края на годината. По-краткосрочната ни авиационна емисия - с падеж  през декември 2029 г., добави към стойността си 1.46 лева или 1.45%, "излитайки" от 100.94 лева с пик от 102.4 лева на 31 декември миналата година.

Темпът на привличане на депозити от фирми и граждани, както и нарастването на капитала на банковата ни система, изпреварваше този на отпускането на кредити. Банките така и не съумяха да използват този натрупан финансов ресурс за подкрепа на реалната икономика и той стана основен източник за увеличаване на свободната ликвидност в банковата ни система. Тя нарастваше през цялата изминалата година и от 14.6 милиарда лева в началото достигна 15.4 милиарда лева в края на периода. Това е една много съществена причина за поскъпването на държавните ни ценни книжа през изминалата година.

Тази негативна тенденция може да се обърне през започналата вече  2020 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във