Банкеръ Daily

Пари и пазари

Изкуството да печелиш от отрицателните лихви

Персонажът "Кокусай сенсей" или "учителят по правителствени облигации на Япония", създаден от финансовото министерство на страната за рекламиране на продажбите на правителствен дълг

Паричните мениджъри на "Бенк ъф Ню Йорк Мелън" и на "Пасифик инвестмънт мениджмънт" (ПИМКО) инвестират ударно в японски облигации, съобщава агенция "Блумбърг". И двете компании са превърнали Страната на изгряващото слънце във второто по големина географско местоположение за някои от най-големите си интернационални фондове с фиксиран доход. По принцип това би изглеждало забележително, но точно в този момент японските правителствени книжа носят отрицателна доходност и на практика вложителите трябва да плащат, за да ги държат до падежа. 

Всъщност, американската банка и ПИМКО не са единствени в японските си предпочитания. Задграничните инвеститори са увеличили повече от два пъти покупките на японски дълг през юли. Логиката им е, че вложенията в японски облигации се отплащат по-добре отколкото в щатски ДЦК поне докато те са основани на щатски долари и са застраховали позициите си срещу валутни обрати.

Именно валутният ефект превръща сегашната доходност от минус 0.25% на десетгодишните японски облигации в еквивалентните в щатски долари 2.22%, което е над сегашната възвръщаемост на щатския дълг със сходен срок до падежа (1.64 процента).

Тази алхимия на облигационния пазар е продукт на валутните курсове. Когато щатски фонд купува деноминирани в японски йени ДЦК, той в общия случай предпочита да застрахова валутния риск чрез форуърден контракт, позволяващ да продаде няколко месеца по-късно йените срещу долари на фиксирана цена. Ключът към печалбата на американския фонд е, че в сега йената се разменя срещу по-голямо количество зелени пари в края на транзакцията. Разликата във валутните курсове - между пазарната оценка на японската валута в момента и договорената бъдеща цена, води до годишна възвръщаемост от около 2.5%, която компенсира повече от щедро отрицателната доходност на японските облигации. 

Това на пръв поглед изглежда като безплатен обяд, но има икономически смисъл. Ако една държава предлага по-високи лихвени проценти от друга и парите постоянно се движат по света в търсене на най-изгодния доход, форуърдните валутни пазари компенсират до голяма степен разликите (бел. ред. - чрез т. нар. арбитражни операции). Щатските ДЦК имат реномето на сигурни активи, плащащи все още положителни лихви. Американският долар се търси по света. С други думи, щатските инвеститори на практика плащат надбавка, за да се разделят с тях и да купят други активи. 

Благодарение на постоянната поредица от лихвени повишения на Федералния резерв от 2015-а, краткосрочните щатски лихвени проценти са доста по-високи отколкото в почти всички останали развити пазари. Това продължава да е вярно дори след като щатската централна банка понижи лихвите си през юли до диапазона 2-2.25 процента. За разлика от американците, базовото лихвено равнище на "Бенк ъф Джъпен" е минус 0.1% от края на януари 2016-а. И двете централни банки ще проведат официални съвещания на паричните си комитети през идната седмица, като търговците очакват Федералния резерв да направи нова лихвена редукция. Растат и спекулациите, че "Бенк ъф Джъпен" също ще вкара нови стимули. 

Допълнителният доход, който щатските инвеститори извличат от застраховането (хеджирането) на валутния курс, ще намалее, ако лихвените проценти на двете държави се доближат. Но докато търговците са вкарали в цените понижение на американските лихви с около 1% през идните 12 месеца, експерти на "Бенк ъф Ню Йорк Мелън" не смятат, че щатската централна банка ще е толкова агресивна. Подобно е усещането и на паричния мениджър на ПИМКО - Сачин Гупта, който очаква Федералния резерв да понижи отново лихвите през тази година, но не е убеден, че банкерите ще продължат да редуцират превантивно, ако американското стопанство съхрани силата си.

Хеджинговият арбитраж обаче не е ограничен до Япония. Гупта притежава също и нискодоходен правителствен дълг от други държави като Испания, където застраховането на контрактите в евро срещу долари носи 2.72% годишен доход. "Бенк ъф Ню Йорк Мелън" пък държи испански и белгийски дългови книжа. Според експертите на банката анулирането на валутния риск е и начин за разнообразяване на инвестициите извън американския дългов пазар и извличане на доход без да се впускат в рискови начинания. 

Дори мениджърите, които не са настроени особено оптимистично към японските облигации, виждат предимствата на валутната игра. Например фондът T. Rowe Price International Bond Fund инвестира в японските краткосрочни правителствени книжа, които оценява като алтернатива на вложенията в щатски бързоликвидни парични инструменти. Фондовият мениджър Кенет Орчърд избира тримесечни японски ДЦК вместо аналогичните по срочност щатски книжа и заради валутната компонента. След като се подсигури срещу валутните колебания тримесечният японски дълг носи 2.29% годишна доходност срещу минус 0.12% при нехеджиран вариант и 1.95% за аналогичните американски книжа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във