Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ИНВЕСТИТОРИТЕ ЗАГЪРБИХА ИНДИКАТОРИТЕ

Всички пазари притихнаха в очакване на новините за спешните действия и спасителни програми, които предприемат правителствата от планетата за справяне с последствията от дълбоките трусове на световните кредитни пазари. Това отчасти обезличава фундаменталните икономически индикатори, които публикуват развитите стопанства.
В САЩ
продажбите на дребно през септември са паднали с 1.2% - най-рязко за последните повече от три години. Без продадените коли намалението е 0.6 процента. Причина за лошите резултати са растящата безработица, падащите цени на жилищата и задълбочаващата се кредитна криза - фактори, потискащи потреблението на домакинствата. Същевременно индексът на производствените цени през септември е намалял за втори пореден месец, този път - с 0.4 процента. Базовата му съставка (без хранителните стоки и горивата) се е повишила с 0.4 процента. Потребителските цени през миналия месец пък не са претърпели промяна спрямо август. А базовата им компонента се е увеличила едва с 0.1 процент. Септемврийските заплати също са съхранили нивото си от август, а на годишна база са намалели с 2.5 процента.
Индексът на производствена активност в щата Ню Йорк, изчисляван от тамошния клон на Федералния резерв, е паднал от 7.4 точки миналия месец до минус 24.6 пункт през този - най-катастрофалният срив, откакто през 2001-а започва събирането на такива статистически данни. Всички отрицателни данни са белег за свиване на сектора. Аналогичният показател, изчисляван от клона на Федералния резерв във Филаделфия за района около нея, пък е потънал до минус 37.5 пункта (от 3.8 през септември). Индустриалният продукт на страната е паднал с 6% през третото тримесечие - най-рязко от 1991-ва насам. Тези резултати показват, че кризата вероятно е по-дълбока от първоначалните прогнози и може да тласне щатската икономика в рецесия (ако тя вече не е попаднала там).
Подобни данни в нормална обстановка биха потопили щатския долар. Зелените пари обаче дори поскъпнаха спрямо еврото, защото масовите разпродажби на световните фондови борси принудиха инвеститорите да търсят спасителни убежища за авоарите си. И ги откриха в щатския долар и в швейцарския франк. Процесът се задълбочи, след като нефтените фючърсни контракти с доставка през ноември паднаха под 70 щ. долара за барел на борсата в Ню Йорк на 16 октомври, което се случва за първи път от август 2007-а насам.
Еврзоната
също не е цъфнала и вързала.
Доверието на германските инвеститори се е понижило за първи път за последните три месеца и през октомври е на почти рекордно ниско ниво, най-вече заради заплахата световната кредитна криза да потопи Европа в рецесия. Индексът на Центъра за европейски икономически проучвания ZEW, който отчита очакванията на местните анализатори и институционални инвеститори, е паднал до минус 63 пункта (от минус 41.1 през септември). Най-ниската в историята стойност на показателя е отчетена през юли - минус 63.9 точки, а някои икономисти очакваха стойност от 51.1 пункта. По оценка на експерти, трусовете на финансовите пазари са основната причина за резкия спад на индекса, защото съществуват сериозни опасения, че проблемите ще се пренесат и в реалната икономика.
Германският всекидневник Франкфуртер алгемайне цайтунг съобщи на 14 октомври, че водещите германски институти за икономически проучвания са прогнозирали 0.2% ръст на БВП на страната през идната година при очакван 1.8% през тази. Според рисковия сценарий на учените може дори да се стигне до икономически спад от 0.8%, ако влиянието на световната финансова криза се окаже по-дълбоко от очакванията, което ще доведе до загубата на 400 хил. работни места през 2009-а. Все пак стопанството на Германия е в по-добри позиции да се справи със забавяне на икономическия растеж, отколкото преди пет-шест години. Пазарът на труда е по-силен, а съществува и надежда потреблението на домакинствата да се възстанови бързо след спада на цените на нефта, поевтиняването на еврото и понижението на лихвените процента.
Доверието на френските бизнесмени е паднало до най-ниското си за последните 15 години ниво през септември, защото новите промишлени поръчки са намалели значително и икономиката вероятно е изпаднала в рецесия, съобщи на 14 октомври Банк дьо Франс. Индексът на френската централна банка, който следи нагласите на местния бизнес, е намалял от 94 през август до 87 пункта сега. Това е най-ниската му стойност от септември 1993-а насам и е под очакваните 92 точки. Банк дьо Франс прогнозира 0.1% намаление на БВП на страната през третото тримесечие.
Френската инфлация е намаляла по-силно от очакванията през септември след спада на котировките на суровините и охлаждането на икономическия растеж под натиска на световната кредитна криза. Потребителските цени през миналия месец са се увеличили с 3.3% на годишна база след 3.5% ръст през август, сочат изчисленията, базирани на хармонизираната методология на ЕС. Според френската пък, която се отличава основно по начина на отчитане на цените на лекарствата, годишната инфлация през септември е била 3 процента.
Планът на Европейския съюз
за спасяване на банките от региона на стойност 1.1 трлн. евро може да се окаже закъснял и да не успее да преустанови най-резкия в историята спад на еврото. Докато лидерите на 27-те страни членки на общността постигнаха съгласие да гарантират банковите заеми и да получат дялове от кредитните институции, валутните стратези и инвеститорите са на мнение, че тези действия няма да предотвратят спад на икономиката. Управителят на Европейската централна банка Жан-Клод Трише пък смята, че забавеният растеж на еврозоната ще помогне за ограничаване на инфлацията и ще проправи пътя за нови лихвени понижения.
Експерти на МВФ прогнозират, че БВП на еврозоната през идната година ще отчете нулев растеж, защото световният кредитен спазъм пресушава корпоративните инвестиции и индивидуалното потребление. Докато в САЩ тазгодишният БВП вероятно все пак ще се увеличи с 1.6%, а през 2009-а - с 1.2 процента.
Цените на жилищата
във Великобритания
са паднали през септември до най-ниската си стойност за последните три десетилетия, като най-рязко те са намалели в Лондон. Правителството на Гордън Браун предприе спешни мерки за спасяване на банковия сектор, а кредитните институции се задължават да върнат и да задържат размера на потребителските заеми до нивата от 2007-а поне за три години. Английските банки са одобрили 32 хил. нови ипотечни заеми през август, което е едва една трета от средномесечните 104 хил. кредити през миналата година.
Безработицата на Острова през септември е скочила до най-високото си за последните почти две години равнище през септември. Подадените молби за обезщетения са се увеличили с 31 800 до общо 939 900. От началото на юни до края на август безработните са били 5.7 срещу 7.5% в еврозоната, 6.1% - в САЩ и 4.2% - в Япония. Слабостта на стопанството може да забави инфлацията. Последните цифри сочат известно отслабване на натиска от заплати, които, заедно с премиите, са нараснали с 3.4% годишно за периода юни-август - най-слабо от 2003-а насам. Без премиите ръстът е 3.6% спрямо същия период на 2007-а.
ЕЦБ, Бенк ъф Инглънд и Швейцарската национална банка от 15 октомври предлагат на кредиторите неограничени количества щатска валута - първото координирано усилие да разблокират кредитните пазари. В Азия пък Япония обеща да снабди местните парични пазари с толкова долари, колкото им трябват, а Хонконг ще използва валутния си резерв, за да гарантира банковите депозити. Тези мерки успокоиха духовете и намалиха лихвите по междубанковите заеми.
У нас междубанковият валутен пазар през седмицата беше доста активен. Среднодневните изтъргувани обеми валута достигнаха 2463 млн. евро (4817 млн. лева). Сделките в щатски долари заемаха 1.1% от купената и продадена валута.

Facebook logo
Бъдете с нас и във