Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ИНВЕСТИТОРИТЕ ОСТАВАТ ПРЕДПАЗЛИВИ

Големите инвеститори, които са основни участници и движеща сила на световните финансови и капиталови пазари, продължават да подхождат предпазливо при вземането на решение за най-доброто място за свободните им авоари. Основна причина за подобно поведение са поредицата оптимистични данни за състоянието на водещите световни икономики. Призракът на рецесията като че ли подмина САЩ, но в момента е надвиснал над Европа. Което е достатъчно основание за изтегляне на средства от инвестиции в корпоративни книжа и влагането им по сметки в първокласни банки. Част от тези пари отидоха и за покупка на държавни ценни книжа, в резултат на което цената им се повиши, респ. доходността им се понижи.
Тези тенденции не подминаха и българските държавни облигации, които се търгуват на международните финансови пазари. Емисията ни в щатски долари с падеж през януари 2015 г. поскъпна със 70 цента - до 113.73 щ. долара (5.64% годишна доходност) за 100 долара номинал. Седмица по-рано нивата на търговия бяха 113.03 долара ( 5.77% годишна възвръщаемост). С далеч по-скромните 20 евроцента поскъпна еврооблигационната ни емисия с падеж през януари 2013 г. - до 107.55 евро за 100 евро номинал, което се равнява на 5.5% годишна доходност.
Държавните ценни книжа, емитирани от българското правителство, които се разменят на вътрешния междубанков вторичен пазар, изчезнаха в пряк и в преносен смисъл. От края на август Българската народна банка не е регистрирала нито една сделка между първични дилъри за покупко-продажба на ДЦК с движение на средства, защото на практика предлагане няма, но пък не съществува и реално търсене. Резултатът е липса на каквато и да е ликвидност на вторичния пазар на ДЦК.
В същото време местната банкова система показва устойчиви темпове на растеж. Общото балансово число на търговските ни банки достигна 67 млрд. лева - с 38% повече спрямо същия период на 2007-а. Основен принос имат отпуснатите кредити, чийто размер на годишна база се е увеличил с 53% - до 47 млрд. лева. С по-бавни темпове протича набирането на свеж паричен ресурс от фирми и граждани, чиито сметки в банките са нараснали само с 26% - до 41.6 млрд. лева.
Именно по-доходният бизнес с предоставянето на кредити на фирми и граждани и все по-трудното намиране на свеж паричен ресурс принуждават банките да намаляват портфейла си от държавни ценни книжа. Към момента в балансите им са записани 5.02 млрд. лв. инвестиции в дългови инструменти срещу 5.12 млрд. лв. година по-рано. Най-голямо е намалението при ДЦК на местни емитенти (български държавни облигации) - с цели 200 млн. лева. Този резултат се обуславя и от факта, че Министерството на финансите сега черпи средства от възможно най-евтиния източник - данъци и такси, и нехае по отношение на поддържането и развитието на пазара на държавни ценни книжа. Нека не забравяме, че вече няколко поредни години се отчита голямо преизпълнение именно в приходната част на бюджета. Което невинаги е било така. Например точно преди десет години, когато тогавашните правителства имаха нужда от спешно финансиране за десетки неотложни проекти, емисионният календар на финансовото ведомство беше богат и пълен. В наши дни обаче последният аукцион за продажба на ДЦК бе проведен на 16 юни.
След тримесечна лятна ваканция Министерството на финансите ще пусне на 15 септември тримесечни съкровищни бонове с общ номинал 15 млн. лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във