Банкеръ Daily

Пари и пазари

Инвеститорите играят на сигурно

Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД


Напрежението от предизвиканата от Доналд Тръмп търговска война с Китай продължава да тлее и да стряска съня на инвеститорите. Точно когато сключването на споразумението изглеждаше все по-вероятно, се появи новината, че Поднебесната империя не смята ,че е възможно подписването на каквото и да е споразумение  в обозримо бъдеще. Китайците не са така припрени, както американците и умеят да чакат. Най-вероятно те акцентират на това, че споразумение може и да има, но не с Тръмп, т.е. ще изчакат президентските избори и встъпването в длъжност на евентуален  нов президент през януари 2021 година. Ето защо инвеститорите ще продължават да играят на сигурно, влагайки авоарите си в стабилните държавни ценни книжа и в злато, повишавайки цените им.

Станахме свидетели на единомислие между централните банкери. Нека да припомня, че в периода 2012-2014 г. основните лихви на САЩ и Европа бяха равни и бяха точно 0.00 процента. В периода от 2014 до 2018 г. ЕЦБ намаляваше лихвата  - до минус 0.40%, а ФЕД от края на 2015 г. до края на 2018 г. я повишаваше до 2.25 на сто. Сега те действат в унисон. Понижават основната лихва и предприемат количествени улеснения за банковата система в съвместни усилия за предотвратяване на твърд сблъсък със задаващата се рецесия. ФЕД намали за трети пореден път през тази година и все с по 25 базисни точки  границите, в които базовата лихвата може да варира до 1.50 до 1.75 процента. Успоредно с това централната банка предприе интервенции на пазара, за да подпомогне ликвидността на междубанковия пазар, който на няколко пъти през последния месец показа явни признаци на слабост. Европейската централна банка също възобновява количествените улеснения.

Два фактора - усилените страхове, че търговското напрежение скоро няма да намери разрешение , и подплатени с достатъчно пари, давани от централните банки, оказаха  мощен тласък на покупките на държавни дългови книжа и злато.
Цената на американските 10-годишни облигационни държавни емисии се повиши рязко с над 2 долара през изминалата седмица, а доходността им се понижи с 15 базисни точки до 1.65% на годишна база. Немските им "колеги"  поскъпнаха само с 1 евро, а доходността им се понижи с 10 базисни точки - до минус 0.45 процента. Цената на златото също е в подем през последните дни, пробивайки нивото от 1500 долара за тройунция вече цял месец.

Разнопосочно беше поведението на цените на 10-годишните книжа на страните от Централна и Източна Европа. Полските  поевтиняха, а румънските  поскъпнаха. Носената от тях доходност е съответно 0.05% и 0.13 на сто.
От българските еврооблигационни емисии поскъпна единствено най-дългосрочната - с падеж 2035 година. Тя се договаря с 30 евроцента по-скъпо спрямо предната седмица. По-евтино се договарят всички останали български емисии , търгувани на международните финансови пазари. Цените на тези с падежи 2028 и 2027 отстъпиха с по 10 евроцента, а доходността им леко се повиши с по 1 базисна точка съответно до 0.04% и 0.00% годишно. Цените на останалите ни емисии - с падежи 2024 г., 2023 г. и 2022 г., също се понижиха с по 10 цента, а доходността им се повиши и те вече носят на купувачите възвръщаемост съответно от минус 0.10%, минус 0.15% и минус 0.30% годишно.

Свръхликвидността на банковата ни система продължава да тежи на доходността на книжата, търгувани на вътрешния  вторичен междубанков пазар и тя постоянно се понижава. При 1.35% се котира най-дългосрочната ни левова емисия - с падеж 2039 г., и при 0.28% тази с падеж 2029 година. Точно 0.00% носи 6-годишната емисия, а тази с падеж след 3 години - минус 0.20 на сто. Едногодишните ни книжа се договарят при минус 0.40 процента.
Не очаквам да има предлагане на нови емисии ДЦК до края на тази година. Ето защо цената им ще продължава да расте, а доходността им да намалява.

Facebook logo
Бъдете с нас и във