Банкеръ Daily

Пари и пазари

Инфлационно лято чука на вратата

Ако трябва да се класират заглавията във финансовата преса през последното десетилетие, победителят вероятно ще е "Лихвените проценти станаха отрицателни". 

Спадът на лихвите през последните 40 години е явлението, което редом с "брата му по оръжие" - печатането на пари - обяснява всички останали финансови събития. Обяснява бума (или балона) на фондовите борси, резкия скок на цените на облигациите и огромното предимство на компаниите, които не правят кой знае какви пари над онези, които печелят и начисляват редовно дивиденти. Същото се отнася и за ценовия бум при жилищата, опасните дефицити на пенсионните фондове, както и за възхода на сектора за частни капитали. И, естествено, появата на криптовалути. 

Последните инфлационни данни на САЩ обаче всяха сериозен смут, защото те би следвало да предхождат увеличение на лихвите.

Годишната инфлация, измерена чрез индекса на потребителските цени, е скочила до 4.2% през април - двойно над целевите 2% на Федералния резерв. Базовата й съставка, от която са изключени силно "колебливите" храни и горива, пък се е повишила до 3% годишно - най-солидното увеличение от януари 1996-та.  

Дали този инфлационен ръст е инцидентен? Доста анализатори са убедени, че явлението е временно и се дължи най-вече на нормализирането на цените след принудителното им понижение по време на пандемичната потребителска немощ през миналата година. Да не говорим, че самолетните превози и хотелските стаи останаха на практика не използвани. 

Възможно е тези обстоятелства да са прибавили някой и друг процент към инфлацията. Но много потребители се оплакват, че усещат натиска от растящото търсене след постепенното разхлабване на противопандемичните мерки. И сравнително бавното възстановяване на предлагането, което тласка нагоре цените. 

Ключовият показател обаче са заплатите: ако те тръгнат нагоре, инфлацията рядко се оказва временна.

"Макдонълд'с" обяви неотдавна, че увеличава с 10% почасовите надници на територията на САЩ. А веригата от мексикански ресторанти "Чипотле" повишава минималното заплащане до 15 долара на час. Тези мерки може и да не предизвикат инфлационната спирала от 70-е години на миналия век, но подсказват, че инфлацията ще изскочи поне над 2% в Съединените щати и във Великобритания, които имунизират ударно населението си - предпоставка за ускорен растеж.  

Естествено, всеки е прав да подхожда скептично към твърденията за инфлационна угроза. Но този път е различно.

Летният инфлационен взрив по правило е неизбежен след облекчаването и премахването на ограниченията срещу заразата. Например, през миналата година разпространението на COVID-19 порази икономиките по света, свали цените на суровините и дори тласна котировките на американския суров петрол под нулата. Напоследък обаче се наблюдава 180-градусов обрат, при който суровините поскъпват ударно и се усеща недостиг от почти всичко.

Или, както обобщава Сонал Десай - главен инвестиционен директор във "Франклин Темпелтън":

"Не е само петролът, не е само медта, не е само дървеният материал. Факт е, че хората не могат да намерят работници. Всичко това, взето в съвкупност, ме кара да мисля, че инфлацията вероятно има повече крака".

Това означава, че поколението търговци, които са управлявали инвестициите си в безинфлационния свят след глобалната финансова криза не трябва да подценяват степента на несигурност, в която навлизат при новата парадигма. Някои активи, които се смятат за традиционни застраховки срещу инфлационни изненади, като защитените срещу инфлация облигации и суровините, вече са доста скъпи, а инфлационните очаквания до голяма степен са отчетени в цените. 

Банкери пресмятат, че ефектът от паричните и фискалните стимули ще "успокои" инфлацията на 2.5% годишно срещу средно 1.5% преди пандемията. Тоест, че тя няма да е опасно висока. 

В условията на солиден растеж и на умерен инфлационен натиск ще спечелят акциите на компаниите, чиито доходи и печалби са под влияние на икономическия цикъл. Инвеститорите би трябвало да търсят и книжата на фирми, които имат възможност да прехвърлят по-високите цени на клиентите в краткосрочен план и да предотвратят спазъм на печалбите. 

Редовите инвеститори пък трябва да се постараят поне да съхранят покупателната си мощ. Което е задача с повишена трудност. 

Някои биха заложили на криптовалутата Bitcoin, която мнозина смятат за "новото злато". Това едва ли е най-умният ход като се има предвид, че само няколко изказвания в социалните мрежи на ексцентрични умници като Илон Мъск може да свали цената й с по няколко хиляди долара на ден. Възможно е и да ги качи, но тази вероятност е далеч по-малка в сегашната конфигурация и преход от конвенционална към зелена енергия.

Инвестициите в акции са добра опция, но не по-малко рискова и без възможност за светкавично забогатяване. Доброто старо злато върши работа, но не в прекалени количества, доколкото разходите за съхранението му са високи. 

Напоследък популярност набират колекционерските монети. Те се съхраняват и транспортират лесно и са с висока стойност, защото повечето са изсечени от скъпоценни метали, които инфлацията рядко поразява - злато и сребро. Те са ценни и в исторически аспект.

От известно време цените на тези монети растат след като Интернет срещна директно колекционерите и дилърите. 

Стандартните покупки на колекционерите са на златната монета от 5 гвинеи, която започва да се сече от първата година на царуване на Чарлз ІІ (1630-1685-та). Препоръките са да се търсят малки монети в добро състояние с портрети на монарси (аукцион за подобни изделия ще има през септември). Те ще свършат чудесна работа, особено ако заглавията на финансовите страници на вестниците в новото десетилетие са: "Инфлацията бързо се завръща".

Facebook logo
Бъдете с нас и във