Банкеръ Daily

Пари и пазари

Инфлационната заплаха срещу възстановяването от пандемията

Централните банки по света ще използват 2022-ра за изтегляне на част от пандемичните стимули и за нормализиране на паричната политика. Някои от тях ще се борят с инфлационните призраци, други ще акцентират на подпомагането на икономическия растеж. 

Пандемията остава риск за потреблението на планетата, но последвалият след предизвиканата от нея рецесия през 2020-та ценови натиск също представлява сериозно предизвикателство за паричните стратези. Те навлизат в новата година с презумпцията да пипат внимателно, защото ако наложат агресивен контрол върху цените, могат да потиснат подема, особено когато инфлацията започне да се укротява. Прекаленото изчакване в името на растежа обаче означава инфлационен взрив, който ще наложи по-активни действия на по-късен етап.

Блестящата перспектива на щатското стопанство приканва Федералния резерв да повиши лихвените проценти за първи път от 2018-та, а партньорите от Канада и Великобритания могат да се задействат още по-бързо. За разлика от тях, Европейската централна банка и "Бенк ъф Джъпен" пък вероятно ще приключат годината там, откъдето я започнаха - с рекордно ниски лихви, за да защитят растежа. Китай пък се подготвя да намали базовия лихвен процент, за да спре охлаждането на втората по размер световна икономика. 

По оценка на пазарни анализатори, голямата дезинтеграция, която вече порази търговията, финансите и технологиите, ще стигне и до централните банки, като Федералният резерв ще навлезе в цикъл на затягане на паричната политика точно когато Народната банка на Китай ще започне да добавя стимули.

Какви са нагласите на водещите четири световни централни банки?

Федералният резерв

Щатската централна банка влиза в 2022-ра с лихвен диапазон от нула до 0.25% по федералните фондове и нагласи за 1% лихва в края на годината и 2% в края на 2023-та. 

Председателят на институцията Джеръм Пауъл и колегите му дадоха заявка да направят първото лихвено повишение още през март, за да овладеят най-високата инфлация за последните почти 40 години, макар че "Омикрон" може да промени намеренията им. Щатските парични стратези имат готовност за три повишения на лихвите от по 0.25% всяко през тази година в условията на намаляваща инфлация и целева безработица от 3.5% в края на 2022-ра.

Федералният резерв ускорява изтеглянето на паричната подкрепа и ще спре да купува облигации до средата на март, което също ще зависи от въздействието на новия вариант на COVID-19.

Тази политика ще подкрепя зелените пари, които мнозинството анализатори очакват да продължат да поскъпват към основните си търговски партньори.

Европейската централна банка 

Лихвата по депозитите на институцията е минус 0.5% и очакванията са тя да остане на това ниво до края на 2023-та.

ЕЦБ ще започне да редуцира пандемичните си мерки през 2022-ра, като нетните покупки на облигации по програмата PEPP ще намалеят през януари и ще приключат през март. Предвижда се временно увеличение на регулярните покупки на активи и гъвкавост при повторното инвестиране на дълговете на падеж, за да се убедят инвеститорите, че финансовите условия няма да бъдат затегнати прекалено рано.

Инфлацията в еврозоната се очаква да падне под 2% през 2023 г. и да остане там през 2024-та, въпреки силния икономически растеж, макар че някои членове на банковия управителен съвет започнаха да предупреждават, че не бива да се пренебрегват възходящите инфлационни рискове. Шефката на ЕЦБ - Кристин Лагард, изключва лихвени повишения през тази година, но е готова да промени мнението си, ако потребителските цени скочат по-бързо от очакванията. 

По оценка на анализатори, ЕЦБ е в нерадостната позиция между ценови шок и забавяне на възстановяването. Но наличието на по-голям от необходимия за запълването на свободните работни места брой безработни ще ограничи ценовия натиск и няма да има принос към инфлацията. Това ще позволи на управителния съвет да продължи да купува облигации до третото тримесечие на 2023-та, но във всички случаи ще има негативен ефект върху еврото за поредна година. 

"Бенк ъф Джъпен"

Основната лихва на Японската централна банка е минус 0.1 процент. Икономистите очакват тя да остане на това ниво през 2022-ра и да се повиши до 0% в края на 2023-та. 

Председателят на институцията Харухико Курода навлиза в последната пълна година от мандата си на банковото кормило и смята, че все още не е дошло време за нормализиране на политиката. "Бенк ъф Джъпен" ще започне да намалява покупките на корпоративен дълг в края на март като начална фаза на постепенното изтегляне на пандемичната подкрепа, но стимулите ще останат в сила.   

Икономическата перспектива на Япония обаче не е особено ясна. Ключовият инфлационен индекс засега остава малко над нулата, защото фирмите продължават да поемат по-високите разходи. Но той може да скочи през пролетта след като изключително ниските телефонни такси изпаднат от формулата за неговото изчисляване. 

Икономически експерти посочват, че "Бенк ъф Джъпен" не успява от години да повиши инфлацията в Япония и по-скоро би желала част от натиска на потребителските цени да се прояви и на японска земя, въпреки че това едва ли ще се случи скоро, поне по устойчив начин. Очакванията са японските централни банкери да продължат контрола през цялата 2022-ра като постепенно пренасочват фокуса от свързаната с пандемията подкрепа към мерки за генериране на 2% инфлация като попълнят съществуващите си инструменти с новата програма за зелени кредити.

Йената обаче е най-големият потърпевш от разнобоя на паричните политики на "Бенк ъф Джъпен" и на най-големите й партньори, най-вече на Федералния резерв. Японската валута е загубила 10% от пазарната си оценка към зелените пари през 2021-а и стартира 2022-ра със срив до 116 йени за долар. Не е изключено да се стигне дори до 120 йени за един щатски долар в средносрочен план. 

"Бенк ъф Инглънд"

Основната лихва на Острова е 0.25% с прогнози тя да се повиши до 0.75% в края на 2022-ра и до 1% през 2023-та.

Великобритания е най-голямото световно стопанство, което преминава от стимулиране на растежа към контролиране на инфлацията и тази година ще е необичайно интересна както за паричните стратези така и за инвеститорите.Търговците залагат на най-интензивната поредица от лихвени увеличения за последните три десетилетия и смятат, че тези мерки ще са болезнена грешка.

Експертите под ръководството на банковия председател Андрю Бейли трябва да дадат решителен отговор на инфлацията, която очакват да надхвърли 6% - три пъти над целевите 2% годишно на "Бенк ъф Инглънд". Инвеститорите предвиждат повишение на лихвата до 0.5% през февруари - праг, който по-късно да позволи на правителствените облигации на падеж от банковата програма за покупка на активи в размер на 875 млрд. паунда да отпаднат от портфейла.

Пазарът очаква базовата лихва на Острова да достигне 1% до ноември, след като английските централни банкери намекнаха, че ще обмислят продажби на облигации, за да затегнат политиката. Всичко това се сблъсква с перспективата за по-бавен растеж и задълбочаване на търговските разпри след отделянето на Обединеното кралство от Европейския съюз. 

Анализаторите пък обръщат внимание на деликатния баланс пред "Бенк ъф Инглънд" през 2022-ра между набиращата мощ инфлация, която изяжда част от реалните доходи и действа като спирачка на растежа. Базовият им сценарий е, че ценовата стабилност ще бъде основната цел на "Бенк ъф Инглънд" и лихвите ще приключат годината на 0.75 процента.

Надеждите, че "омикрон" няма да дерайлира британското стопанство и че централната банка на Острова ще затяга паричната политика, тласнаха британския паунд до най-силната му от февруари 2020-та котировка към единната европейска валута от 83.57 пенса за едно евро. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във