Банкеръ Daily

Пари и пазари

Инфлацията ще се върне, коментира за "Файненшъл таймс" главният икономист на ЕЦБ

Филип Лейн

Растящата цена на работната сила ще върне инфлацията в еврозоната и тя ще се доближи до целевото равнище на Европейската централна банка, заявява в интервю за "Файненшъл таймс", публикувано във вечерните часове на 2 февруари, главният икономист на институцията - Филип Лейн. Основният мотив за оптимизма му е, че "не може да съществува перманентна липса на връзка между трудовите разходи и потребителските цени". Лейн посочва няколко фактора, които могат да повишат инфлацията до желаните стойности, включително новите търговски мита, по-високите разходи за енергия и растящите трудови възнаграждения - всеки от които ще принуди фирмите да повишат цените, защото те едва ли ще се съгласят да работят постоянно със символични печалби. Същевременно икономистът признава, че възходящото инфлационно движение е много бавно и ще отнеме време.  

Коментарите на члена на изпълнителния борд на ЕЦБ подчертават решимостта на институцията да продължи да помпа пари във финансовата система чрез отрицателните лихви, покупките на облигации и свръх-евтините заеми за банките. Тази стратегия обаче е поставена на карта след като в продължение на години целевите 2% годишна инфлация си остават само блян въпреки масивната монетарна подкрепа. За разлика от европейските си колеги, щатските централни банкери не трябва (поне засега) да въвеждат минусови лихвени проценти, отчасти защото американското стопанство има фискалната подкрепа, която липсва на еврозоната.  

Лейн беше главният привърженик на решението, поляризирало мненията на членовете на управителния съвет на ЕЦБ през септември 2019-а (предпоследното под ръководството на предишния банков председател Марио Драги) да се засилят паричните стимули чрез ново лихвено понижение и с възстановяване на покупките на активи. Сега наследникът на Драги - госпожа Кристин Лагард, започва детайлен преглед на стратегията на институцията, който трябва да изясни на първо място причините за слабия ефект от нетрадиционните мерки и евентуално да внесе промени.    

Едно от внесените досега предложения е да се направи целевото инфлационно ниво по-конкретно - точно 2% годишно, вместо сегашната формулировка "под, но близо до 2%", и евентуално да се добави диапазон на отклонение в двете посоки около него. Един от членовете на банковия управителен съвет - шефът на Австрийската централна банка Роберт Холцман, предпочита да се намали целевата стойност на инфлацията, за да се отчете низходящия натиск върху цените от фактори, които са извън контрола на европейските централни банкери, каквато е глобализацията. 

Лейн потвърждава също, че ЕЦБ обмисля дали кошницата, използвана за измерване на инфлацията, не трябва да държи по-точна сметка за жилищните разходи, които в момента са силно подценени. На последните съвещания на банковия управителен съвет за определяне на лихвените проценти той започна да представя коригирани стойности с по-голямо тегло на жилищния сектор (което в момента е 6.2% от инфлационната кошница), от които е видно, че инфлационните равнища се качват с 20 до 30 базови пункта. Лейн обаче подчертава, че подобен подход е бил обмислян и в миналото, но той е свързан с някои трудности и трябва да се пипа много внимателно. 

Както е известно, ЕЦБ обеща да продължи да купува облигации и да държи лихвените проценти на сегашните или на по-ниски нива докато базовата инфлация и факторите, които я тласкат нагоре, не покажат ясно, че се доближават до целевите стойности. Икономисти, анкетирани от агенция "Блумбърг", пък прогнозират, че европейските централни банкери ще продължат да купуват активи поне до края на идната година, а лихвите няма да започнат да се качват преди началото на  2022-а. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във