Банкеръ Daily

Пари и пазари

Инфлацията натиска спусъка на глобалните валутни войни

Всичко тръгна от Изабел Шнабел - член на изпълнителния борд на Европейската централна банка. През февруари тя извади графика, показваща до каква степен еврото е отслабнало към щатския долар.

Два месеца по-късно председателят на "Бенк ъф Канада" - Тиф Маклем, се оплака от спада на канадския долар. Шефът на Националната банка на Швейцария - Томас Йордан, пък направи заявка за по-силен франк.  

От началото на годината американската валута е поскъпнала с 8.6% към кошницата от най-търгуваните си парични конкуренти след като Федералният резерв започна да се подготвя за агресивна битка с инфлацията. А централните банки по света, една по една направили безуспешни опити да овладеят инфлационния натиск в собствените си държави, започнаха да изпращат неприкрити сигнали, че ще приветстват по-силни валути, които ще помогнат за намаляване на цените на вноса като увеличат покупателната мощ зад граница. Тази толкова рядка форма на словесна интервенция се оказа достатъчна, за да разколебае пазарите. 

На 16 юни две от институциите качиха мизата: Швейцария сюрпризира търговците с първото лихвено увеличение (при това с 50 базови пункта) от 2007-а, изпратило франка на най-високите котировки от седем години насам. Часове по-късно "Бенк ъф Инглънд" също качи лихвите и обяви още повишения.  

Стойността на валутите започва да заема все по-голяма част от инфлационното уравнение.

Икономистът на "Голдмън Сакс груп" - Майкъл Кахил - не си спомня някога централните банки на развити държави да са преследвали толкова агресивно по-скъпи национални парични единици. Във валутната вселена това се нарича "реверсивни валутни войни", защото в продължение на повече от десет години страните искаха обратното. Тогава основанията им бяха, че по-слабата валута означава, че националните компании ще могат да продават стоките си зад граница на по-конкурентни цени, което ще подкрепи икономическия растеж. Обаче, след като разходите на всичко - от горивата до храните и до домакинските уреди - скочиха рязко, засилването на покупателната способност изведнъж стана по-важно.     

Играта е опасна. Защото, ако бъде оставена без контрол, тази международна конкуренция заплашва да предизвика мощни обрати в оценките на доминиращите валути, да хване в капан производителите, които разчитат на износа, да напрегне финансите на мултинационалните компании и да размести тежестта на инфлацията по света.  

Валутните войни са игри с нулев резултат.

Има спечелили, има и загубили. Всяка държава иска да е победител, но това не може да се случи във валутния свят.

Една от най-мащабните правителствени валутни интервенции на международните пазари бе проведена през 1985-а. Тогава цената на американския долар направо полетя в небето и достигна до най-високата в историята цена спрямо британския паунд. Американската администрация на тогавашния президент Роналд Рейгън първоначално отдаде случващото се на силата на щатската икономика, но много скоро се появиха отрицателните ефекти. Рейгън попадна под силния натиск на националните производители, които все по-трудно успяваха да продават стоките си зад граница. А Лий Моргън - бивш главен изпълнителен директор на машиностроителния гигант "Кетърпилър", изчисли, че заради силния долар стотици американски фирми губят милиарди долари годишно от международните си поръчки, които отиват при японските им конкуренти.

През септември 1985-а американски централни банкери се срещнаха с партньорите си от Франция, Германия, Япония и Великобритания в хотел "Плаза" в Ню Йорк и договориха споразумението "Плаза". То трябваше да обезцени щатската валута (която загуби 40% от пазарната си оценка в рамките на две години) основно към японската йена и германската марка и приключи през 1987-а когато финансовите министри подписаха договора "Лувър". Планът "Плаза" беше една от основните причини за ценовия балон на активите в Япония през 80-е години на миналия век и стана катализатор на "Изгубеното десетилетие", започнало през 90-е години на ХХ век, от чиито ефекти японците все още не могат да се отърсят.  

След "Плаза" правителствата изключително рядко интервенират толкова целенасочено за промяна на валутните курсове. 

Много по-чести са по-прецизните опити. През 2010-а финансовият министър на Бразилия - Гуидо Мантега - стана кръстник на явлението "валутни войни" когато обвини някои държави, между които Швейцария и Япония, че умишлено отслабват паричните си единици, за да засилят конкурентната си мощ зад граница. Напрежението задълбочи пропастта между стопанствата на развиващите се пазари и на техните по-развити партньори.

Китай с години понасяше критики с отказа си да разреши на юана да поскъпне, защото евтиният износ подпомага икономическия бум. И след като китайските пари отслабнаха над знаковата котировка от 7 юана за долар - линия, която не беше пресичана повече от десет години, американците заподозряха Пекин, че използва валутата си като оръжие и обявиха страната за валутен манипулатор.   

В наши дни Япония се очертава като най-ревностният "контрольор" на курса на йената. Японската парична единица е загубила над 18% от пазарната си оценка от началото на годината, пълнейки джобовете на компании като "Тойота мотър" и "Нинтендо". Председателят на "Бенк ъф Джъпен" - Харухико Курода - продължава да поддържа щедра парична политика, въпреки че признава, че сривът на йената не е добър за националната икономика. Валутните търговци пък правят залози за момента, в който централните банкери няма да имат друг избор освен да сменят посоката.   

В сегашната валутна война силният американски долар като че ли има най-много какво да губи.

Печалбите му от началото на 2022-а се оказаха благословия за Федералния резерв, който се опитва да пребори най-скоростния ценови ръст за последните повече от 40 години. Финансовият министър Джанет Йелън периодично подчертава стремежа на администрацията на президента Джо Байдън към "определян от пазарите" валутен курс, но не възпира политиците да хвалят доларовата мощ.  

Американците вероятно няма да се радват още дълго на предимствата на силната си парична единица. Лихвените увеличения на Швейцария и Великобритания вече "хвърлиха ръкавица" на зелените пари, които поевтиняват от средата на юни. Швейцарският франк отново стана по-скъп от щатския долар. А Катрин Ман - главен икономист на ОИСР - призова "Бенк ъф Инглънд" да качи по-агресивно лихвите, за да предотврати обезценяването на британския паунд към американските пари, което може да повиши инфлацията. Британската валута е загубила около 10% от пазарната си оценка към щатската от началото на годината.  

Някои интернационални гиганти биха приветствали по-евтини зелени пари: "Сейлсфорс" вече се оплака, че очаква силният долар да заличи 600 млн. долара от печалбата й за тази фискална година.

Развиващите се държави, особено едри износители като Аржентина и Турция, са сред най-уязвимите, според професора по икономика от Харвард - Джефри Френкъл. Причината - мнозинството от тях имат по-големи количества деноминиран в долари отколкото в националните им валути дълг. Което е най-пагубното нещо когато родната валута се обезценява към долара.  

Засега все още не е ясно точно колко трябва да се засили валутата, за да потуши инфлацията. 

Степента, в която валутният курс оказва влияние върху индекса на потребителките цени, се оказва минимална, установява главният икономист на "Ситигруп" - Натан Шийтс - бивш служител в министерството на финансите и във Федералния резерв. В епохата на напориста инфлация обаче нещата се променят и 10% ръст на долара, които преди биха отнели около 0.50% от инфлацията, днес могат да я понижат с 1%, твърди Шийтс.  

Експерти обаче предупреждават, че всеки опит за правителствена намеса носи висок риск от провал, защото гонитбата на целеви валутен курс може да е много непредсказуемо и безполезно упражнение. А прогнозирането на реакцията на валутните пазари на определен избор на политиците да изпрати играчите за зелен хайвер.

Facebook logo
Бъдете с нас и във