Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Инфлацията хипнотизира инвеститорите

Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД

Търговците се  вторачиха  в това колко ще е  януарската  инфлация зад Океана  и нищо друго май не ги интересуваше през последните дни. Очакванията на отделните дилъри за това, дали тя ще излезе под или над прогнозираните 1.9%, движиха пазарите до средата на изтеклата седмица. На практика цените дотогава гравитираха около равнищата отпреди седмица - с променливо надмощие  ту на оптимистите, ту на песимистите за появата на по-висок инфлационен натиск. Навръх тройния празник, 14 февруари, се видя, че инфлацията в САЩ е по-висока от очакваното. Този факт подсили опасенията, че Фед ще предприеме по-драстични от очакваните  мерки за  затягане на паричната си политика и това със 100-процентова вероятност ще се случи още на следващото, насрочено за края на март заседание на управителния му съвет. В резултат на което на фирмите ще им се наложи да заделят все по-голяма част от приходите си за обслужване на ползваните от тях  банкови  кредити и така финансовите им резултати биха се оказали по-лоши от очакваното за текущата година. В индексите на фондовите борси вече беше инкорпориран този ефект и това беше основната причина те да се задържат на нивата си отпреди седмица. Понижиха се обаче цените на цветните метали и на суровините, особено на петрола, чиято стойност вече е с 6 долара по-ниска от предната  седмица.

Най-вече пострадаха цените на държавните ценни книжа, защото инвеститорите в търсене на по-високи бъдещи постъпления желаеха да се отърват от активите си с фиксиран доход. Обратнопропорционалната зависимост цена/доходност доведе до повишаване на доходността на държавните облигации. С по 5 базисни точки по-високи са нивата, при които се търгуват десетгодишните полски, унгарски, латвийски и румънски еврооблигационни емисии.

Цените и на българските  еврооблигационни емисии бяха повлияни от случващото се на международната финансова сцена. Цената на най-дългосрочната ни облигация с падеж 2035 г. загуби точно 1 евро за последната  седмица, като доходността й отскочи с 8 базисни пункта - до 2.38 % на годишна база. Инвеститорите се отдръпнаха и от другите две наши книги с падежи през 2028-а и 2027 г., чиито  цени  също се плъзнаха надолу с по 60 евроцента, а доходността им добави нови 6 базисни пункта и достигна до съответно 1.65 и 1.37 % на годишна база. С по 30 цента поевтиняха и по-краткосрочните ни емисии с падежи 2024-а, 2023-а и 2022 г., а доходността им нарасна с 4 пункта до 0.82, 0.42 и 0.21% на годишна база. Това са нивата, на което те се търгуваха през есента на 2017 г. , а с темповете, с които им падат цените, нищо чудно скоро да стигнат и до нивата им на търговия отпреди година.    

В пълен синхрон с движението на външните ни емисии се повиши доходността и на търгуваните на вътрешния  пазар ДЦК с точно 4 базисни точки. При 1.08% годишна доходност вече се котира левовата ни емисия с падеж юли 2027 г., а тези с падежи през март 2025 г. вече се договаря при 0.58 процента. Тази с падеж след три години все още се котира на отрицателна територия от минус 0.04% годишно.

Балансът на банковата ни система упорито гони 100-те милиарда лева. Общата сума на активите на търговските ни банки достигна 98 млрд. лв., от които 78 млрд. лв. са привлечените средства от граждани и фирми, 13 млрд. е собственият им капитал и 7 млрд. лв. са други форми на финансиране, в това число и издадени собствени дългови инструменти. Нетната сума на свръхликвидността на банките също расте и вече достига 14 млрд. лв., приспадайки задължителните резерви. Това се случва най-вече в резултат на по-бързите темпове, с които банките привличат средства от фирми и граждани, а нетолкова  да отпускат кредити, както и поради факта, че Министерството на финансите изплати 1.14 млрд. лв. през  януари по настъпили падежи и лихвени плащания по държавни ценни книжа и в същото  време от началото на годината досега не е емитиран нито 1 лев от нова емисия ДЦК.

Facebook logo
Бъдете с нас и във