Банкеръ Daily

Пари и пазари

Инфлация, лихви и липсващата пазарна корекция

Преди година дефлацията, породена от COVID-19 кризата и затварянето на икономиките, започна постепенно да се превръща в точно обратното. Инфлацията, за която всеки говори днес, се дължи на икономически растеж, стимули, недостиг на суровини и материали и дори на работна сила, отбелязва в свой анализ Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант в "Елана Трейдинг". Това са фактори, които обичайно водят към ръст на потребителските цени в цикъла на икономически растеж. Няма нищо необичайно и неочаквано, освен бързината на събитията.

И когато Джей Пауъл, председател на Федералния резерв, казва на инвеститорите, че най-късно през 2023 година ще има повишение на лихвите, не е учудващо, че пазарите реагират нервно. Всеки осъзнава, че икономическият растеж и най-вече покачването на цените на активите зависят от ликвидността от централните банки. Малцина обаче обърнаха внимание на обратните репо операции на Федералния резерв, които изтеглиха ликвидност с мащабите на налетите пари за последните шест месеца. Може ли това да се превърне в причина за корекция?

Ще се повтори ли 2010 г.?

След дъното през февруари 2009 г., маркирало края на сериозния срив по време на ипотечната криза, се наблюдаваше покачване на американския индекс в рамките на 59 седмици. Печалбите тогава бяха в рамките на повече от 80% за периода и е нормално да бъде последвано от борсов спад. Първата корекция с над 10% става факт именно през второто тримесечие на 2010-а. Индексът S&P 500 пада със 17%, а най-ниската му стойност е 1006 пункта. Днес индексът е повече от четири пъти над тези нива и растежът му продължава 66 седмици от дъното през март миналата година. Това представяне е доста по-добро и от предходните периоди на растеж след кризи. През 2002-2003 г. има само 47% растеж за 52 седмици, следван от 9% корекция. Малко по-рано е Азиатската финансова криза, но нейното отражение върху Уолстрийт е силно и краткотрайно. Впоследствие технологичният сектор избухва нагоре и NASDAQ се утроява в рамките на година и половина. Инвеститорите купуват акции, за да се предпазят от растящата инфлация, която от 2% стига 4 на сто.

Освен приликите с темповете на възстановяване след голяма криза непременно трябва да обърнем внимание и на значителната разлика – фазата на икономическия цикъл, в който се намираме сега. И ако 2010 г. беше началото на възстановяване в глобалната икономика и нормализиране на финансовата система след кризата, днес сме по-скоро в късния етап на цикъла на растеж. Виждаме покачването на инфлацията, която не е само монетарен феномен. Тя се дължи и на трудното намиране на работници или недостатъчни количества материали, като например евтините чипове. Високото търсене на суровини изпреварва покачването на добива. Вече виждаме цени на петрола към 80 долара, а някои анализатори очакват дори 100. Това означава по-различно поведение на секторите и на отделните компании или суровини, но в същината си имаме еднакви фактори зад растежа на пазарите.

Лихвите са ключ за контрол на инфлацията и растежа

Централните банкери постоянно ни уверяват, че инфлацията е под контрол. Склонен съм да се съглася с тях, но с уговорката, че контрол не означава 2%, колкото е „желаната“ от тях инфлация. Ръстът на цените ще бъде по-висок и по-траен от границата на толеранса им. Ще се усети по-силно и в реалната икономика. Но голямата разлика с предишни години на растяща инфлация е нивото на лихвите, при което всичко спира. Получихме някаква представа за очакванията на инвеститорите чрез поведението на доходността на облигациите. Пазарът отчита 50% шанс от повишение на лихвата към края на следващата година. Спредът между 5- и 30-годишните книжа на САЩ показва още, че икономиката може да издържи на половин процент повишение на лихвата. Повече от това ще означава бързо да се намали кредитирането, потреблението и инвестиционната активност. От там ще последва ръст на лошите кредити, а цените на суровините ще паднат силно, с което и инфлацията ще се върне под 2 на сто. Със стъпки от 25 б.п. ще са необходими 2-3 тримесечия, за да се постигне забележим ефект върху инфлационните очаквания. Цената обаче ще бъде неприятна за икономиката и пазарите.

Ще има ли корекция?

Всички знаем от опит, че пазарите не се движат само в едната посока. През май станахме свидетели на един бърз тридневен спад на S&P 500, а в последствие на индекса му трябваше повече от месец, за да навакса и да отчете само по-висока стойност преди разпродажбите от миналата седмица. Такова поведение на индексите е характерно при формирането на връх. Дивергенцията с MACD е очевидна, но сама по себе си не е сигнал за разпродажби. Тя показва загуба на темповете на растеж на пазара и на импулса за покачване.

Инвеститорите не са подготвени за по-силен спад – нивото на пут опциите е ниско, а индикаторът на страха VIX много бързо се върна на нивата от преди разпродажбите миналата седмица. Всеки, който е купувал през последните два месеца може много бързо да се окаже на червено, с високо ниво на ливъридж и да е принуден да продава. Така се ускорява движението надолу. За целта трябва първо да видим спад на индекса под 4 130 пункта. Вероятността от корекция е 50% към момента, което означава, че дългосрочните инвеститори, а и на всеки по-активен трейдър, е добре да задържат някакъв кеш в очакване на по-добри нива за покупка.

Вторият сценарий е поредица от позитивни сесии и постепенно качване над 4 300 пункта за S&P 500. Има логика и биковете да вземат превес, още повече че корекцията не е задължителна – 1998 и 2004 г. са точно такива примери. След няколко седмици започва публикуването на финансовите отчети за второто тримесечие, а те вероятно ще бъдат много добри. Джером Пауъл вече се опитва да убеди пазарите, че няма нищо лошо в коментарите за повишение на лихвите, но инвеститорите не бива да се безпокоят все още от ръста им. В такъв случай акциите и суровините ще продължат нагоре, а доларът ще поевтинява.

Има ли сигнал за покупка от другите активи?

За държавните облигации вече стана дума, като те подсказват тънката линия, по която се движат лихвите и централните банки. Корпоративният дълг обаче се представя добре и не показва никакво притеснение за влошаване на платежоспособността на емитентите. Включително и на компаниите с нисък кредитен рейтинг. Това е една точка в подкрепа на бичия сценарий в момента.

Интересна е и реакцията при суровините и валутите. Златото загуби 8% след края на май. Среброто за този период е 10% надолу, което е съпоставимо със слабото представяне на медта. Поевтиняването на еврото има вина за една трета от тези спадове. При медта и дървения материал, например, имаме извличане на печалби след силен растеж. Благородните метали, от друга страна, отчитат изцяло перспективите за повишение на лихвите. Цените им отказват да се възстановяват. Аз го възприемам като причина за предпазливост при инвестиции в акции, но и като добра възможност за покупка на благородните метали. Става въпрос най-вече за сребро, тъй като индустриалното му приложение е по-голямо и цената му расте по-бързо от златото в среда на поемане на риск.

Не смятам, че предстои голяма корекция на Уолстрийт. Сравнението с 2010 г. подсказва по-силно връщане на индексите, но сега се намираме в среда, когато стимулите са задвижили глобалната икономика и никой не ги премахва. Но, 1998 г. е по-добър пример, защото тогава има намаление на лихвите, довело до прегряване на щатската икономика и до технологичния балон. Инфлацията е странична тема и докато тя стои под 4-5%, а централните банкери са фокусирани върху растеж и заетостта, няма причини да се притесняваме за борсите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във