Банкеръ Daily

Пари и пазари

Илюзията "Сигурен актив"

Икономическите дефиниции на т. нар. сигурни активи - онези, които служат за укритие на застрашените от кризи пари - често са лишени от политическо съдържание. Тази липса в исторически план обаче се дължи на неадекватна информация.

Във военно време сигурните активи, подобно на резервните валути и на финансовите центрове, до голяма степен губят най-важния си отличителен белег. Руската инвазия в Украйна припомня, че дефиницията на това понятие варира в зависимост от геополитическия лагер, към който се причислявате, но... в условията на стратегическата конкуренция между САЩ и Китай.

За да се квалифицира като сигурен, активът трябва да е високо ликвиден, да е осигурен от платежоспособна държава длъжник или

да не подлежи на фалит - като златото,

и да съхранява стойността си във времето.

Геополитиката също има значение. Поради това Япония - за разлика от Русия - зависи от САЩ за сигурни гаранции и държи по-висок процент от валутните си резерви в американски ДЦК.

Геополитиката придоби още по-голямо значение след замразяването на руските резерви и изключването на руските банки от международната система за финансово известяване SWIFT.

По правило икономическите санкции нямат подобен гигантски обхват, поради което инвеститорите безспорно ще преосмислят подхода си при насочване на авоарите. Просто, защото

в реалността няма такова нещо като сигурен актив.

Най-близко до това понятие са британските държавни облигации по времето на епохата на златния стандарт през ХІХ век. Тогава те черпят подкрепа от дипломацията на силата на лорд Палмерстън и от фискалния либерализъм на Гладстон, предлагайки перфектно и ликвидно съхранение на стойността. През ХХ век обаче Британия се отказва от златния стандарт, с което доказва, че свръхсигурността на нейните ДЦК е илюзия.

Конкуренцията на резервните валути също е относително понятие, защото всичко допира до най-малко несигурната опция.  

Въпреки че са превъзнасяни като "квинтесенция" на сигурните активи, американските държавни облигации се оказват ужасно ненадеждно хранилище на стойността по време на петролните кризи от 70-е години на миналия век когато предлагат отрицателен реален доход и на практика демонстрират същата негативна черта и в сегашния инфлационен свят. 

Бившият шеф на Федералния резерв от 80-е години на ХХ век Пол Волкър

възстанови част от сигурността на щатските дългови книжа

чрез драконовска монетарна политика. А започналият впоследствие възходящ търговски цикъл на облигациите, бе подпомогнат от недостига на сигурни активи. Защото по онова време растежът на напредналите стопанства, създаващи подобни инструменти, е по-бавен от глобалния, намиращ се под въздействието на активно спестяващи развиващи се икономики като Китай. 

Недоразвитите финансови пазари на тези държави не успяват да абсорбират цялото количество спестени средства и те логично се насочват към американските ДЦК под формата на официални резерви. Преди финансовата криза тези глобални кредитори инвестират и в смятаните за сигурни частни финансови продукти, по-специално - в гарантирани с ипотеки ценни книжа с най-високия кредитен рейтинг "ААА". Претенциите им за безопасност обаче са опровергани по време на кредитния спазъм от 2007 г., когато

избухва кризата на американския ипотечен дълг с ниско качество,

прераснала малко по-късно в световна финансова катастрофа.   

Пулът от сигурни активи продължава да се свива по време на дълговата криза в еврозоната когато пазарите осъмват със съмнителната безопасност на италианските и гръцките държавни облигации. Централните банки ограничават допълнително предлагането чрез програмите си за покупка на активи. И в началото на пандемията ликвидността на американските ДЦК е доста спорадична - заради раздутите баланси на първичните дилъри, дължащи се отчасти на големите емисии на щатски правителствени облигации. А недостигът на сигурни активи се трансформира в излишък.   

Провежданата напоследък от Вашингтон неадекватна политика допринася за намаляващото качество на американските ДЦК като спасително убежище при кризи, въпреки че щатският долар остава глобална резервна валута. Което не охлажда аспирациите на Пекин за по-голяма роля на китайския юан. 

Геополитическата конюнктура в момента определено ще помогне на Пекин, който поддържа "неутралитет" по отношение на войната в Украйна. Но китайската валута не е напълно конвертируема, пазарът на държавни облигации не е ликвиден, правната рамка е слаба, а

пазарите са подвластни на управляващата Комунистическа партия.

Далеч по-голяма заплаха за долара ще е да посрещне бъдещото търсене на сигурни активи. Защото тогава Белият дом ще трябва да увеличи бюджетните дефицити и то от много високо ниво на задлъжнялост. Това може да предизвика сериозни опасения за платежоспособността на американците - подобни на началото на 70-е години на миналия век, принудили тогавашният президент Ричард Никсън да отвърже долара от златото, което де факто е държавен фалит. 

Засега единственото сигурно нещо е, че зелените пари няма да бъдат изместени от световната сцена от китайските в близко бъдеще. А американските държавни облигации ще запазят още известно време статуса си на "най-малко несигурен актив".

Facebook logo
Бъдете с нас и във