Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ИКОНОМИЧЕСКО ВУДУ ЗАКЛИНАНИЕ ДЪРПА ЛИХВИТЕ НАГОРЕ

Подозрително затишие цареше в началото на миналата седмица на пазара. Цената на бунд фючърса намери относителна стабилност около 115.30 и за непредубедения наблюдател всичко би изглеждало добре - в крайна сметка не можем да очакваме срива в цените на европейския държавен дълг да продължава безкрайно. Това спокойствие естествено беше много относително и основание за мнителност даваше всъщност предстоящото в четвъртък събитие, което беше причина за временното укротяване на топката - лихвения анонс от Европейската централна банка (ЕЦБ). Информацията за непроменена основна лихва за еврозоната от 2.50% не представляваше новина и всъщност всички очакваха изявление от председателя на ЕЦБ Жан-Клод Трише.
Тонът на анонса беше изненадващо агресивен. Подобно на секретарки някои бяха приготвили бележници, за да запишат колко пъти ще произнесе думата бдителност, която очевидно придобива особено икономическо вуду значение и вероятно звученето й след време ще се изучава в икономическите университети. Всъщност на пресконференцията самият Трише улесни икономистите семиотици, като към края й обяви, че е споменал въпросната дума три пъти. Случайно или не, впоследствие коментарите включваха допускането на три стъпки през три месеца за повишаване на лихвата в Европа до 3.25% края на годината.
Засега по-сигурното е, че в началото на юни ЕЦБ ще промени лихвата поне с 0.25% - до 2.75 процента. Дотогава вратата е отворена за всякакви спекулации, включително и за размера на увеличението - коментират се и 0.50%, и почвата под облигационния пазар изглежда доста тинеста. По време на пресконференцията фючърсът на бунда понижи цената си до 114.82, но после отново подаде глава над 115. Докога - не се знае. Доходността по десетгодишните бенчмаркови книжа докосна най-високото ниво от септември 2004 г. - 4.05 процента.
Реалността показва, че сърдитият тон на Трише засега успешно стряска биковете на пазара, но инфлацията явно не се плаши особено. Данните за икономиката на Европа са розови, безработицата спада, потребителското доверие расте и изобщо не се забелязва ефектът, който би трябвало да предизвика едно покачване на лихвите, дори напротив.
Малко по-рано през деня Бенк ъф Ингланд също остави непроменена основната си лихва в размер на 4.50 процента. В този случай интересен е фактът, че тук първи повлякоха крак в посока към високите лихви, а впоследствие се наложи да ги намаляват.
В САЩ ситуацията също е комплицирана. През следващата седмица (на 10 май) идва ред на ФЕД да пипа лихвите. Десетгодишните облигации и тук отбелязаха рекорд - над 5.15%, който не беше подобряван от 2002 година. Някои анализатори очакват движението да продължи до 5.50%, но опасенията на инвеститорите идват от друга посока. Притесненията им са, че ФЕД може би ще загуби неравната битка с инфлацията, а може би на дневен ред излиза въпросът с какъв инструментариум да се въздейства върху икономиката, особено на фона на нагласата, демонстрирана от ФЕД да направи пауза в цикъла на повишаване на лихвата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във