Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Игрите приключиха... или сега започват

Олимпийските игри приключиха, но военните, както и политическите току-що започнаха.


Отколешната традиция - да няма военни действия, докато се провеждат, все пак е спазена. Друг въпрос е, че олимпийският огън едва беше угаснал и Русия раздрънча оръжия на границата с Украйна. САЩ и Европа ясно показаха подкрепата си към новата власт на размирната страна и че са готови да подпишат чека, т.е. да платят сметката. Това на практика означава разходи. В същото време новият председател на Фед показа ясна воля да спазва програмата, начертана от предшественика му, за намаляването на финансовите стимули и за тяхното окончателно спиране до есента на тази година. Това означава, че парите ще станат дефицитна стока.


Интригата ще има ли достатъчно финансов ресурс на пазара и накъде ще тръгнат цените на държавните книжа вече е завъртяна. След три последователни години на неизменни покупки на държавни книжа инвеститорите решиха, че от 2013 г. вече могат да ги продадат, за да пренасочат инвестициите си към по-високодоходните финансови инструменти, като акциите например. Тази тенденция на разпродажби се очакваше да продължи и през тази година. Да, ама не. От началото на 2014-а несигурността отново витае във въздуха и принуждава дилърите да държат здраво безспорните си инвестиции в ДЦК. Това е и основната причина от началото на тази година цените на държавните облигации все още да растат.


Тенденцията не подмина и българските облигационни емисии, търгувани и на външните, и на вътрешния междубанков пазар.


Цената на облигацията ни, деноминирана в евро, с падеж през юли 2017 г. вече се е устремила към 109 евро за 100 номинал, след като в края на предишната година беше 108.3 евро. Добавените близо 70 цента рефлектират върху доходността с обратен знак. Тя се понижи с 20 базисни пункта спрямо 1.76% годишна доходност, на колкото се договаряше през последните работни дни на 2013 г., и в момента може да се придобие при 1.56% годишна възвръщаемост.


Цените на вътрешните ни емисии се движат както от външните, така и от вътрешните фактори. Основният е дали количеството на наличните книжа на пазара задоволяват инвеститорското търсене, т.е. дали са дефицитна стока, или са в повече. Това зависи изцяло от Министерството на финансите, което особено ревниво следи доходността по 10-годишните книжа. А то прави това, защото те са един от четирите критерия за степента на конвергенция, съгласно критериите, разработени от ЕЦБ и приложими за страните от ЕС. Изискването е доходността по тези книжа да не се отклонява с повече от 2 процентни пункта от доходността на избрани три държави, имащи най-добри резултати в областта на ценовата стабилност. Нека да приемем, че германските книжа са пример за такава стабилност. Средната им доходност за 2013 е 1.63% на годишна база. Това значи, че средната доходност на българските 10-годишни книжа не трябва да надвишава 3.63 процента. За изминалата година тя е 3.47%, съгласно данните на централната ни банка, т.е. изпълнили сме този критерии. Казвам това, за да се знае, че финансовото ни ведомство няма да допусне доходността на 10-годишните ни книжа да бъде по-висока с повече от 2% спрямо германските. От началото на годината германските книжа се радваха на добро търсене. Купуват се и българските, деноминирани в лева и търгувани на вътрешния пазар. Те поскъпнаха с близо лев и в момента се търгуват при 103.55 лв. за 100 номинал, а доходността им е 3.55% срещу 3.7% в началото на годината.


Цената и на петгодишните ни книжа се повиши за първите два месеца на годината. От 101.57 лв. за 100 номинал - цената, на която тя беше емитирана, в момента се търгува на 102.17 лв., т.е. с 60 стотинки по-скъпо и доходност 2.02 процента.


С интерес се очакват резултатите от провеждания на 10 март аукцион за реализацията на 50 млн. лв. номинална стойност 10-годишни държавни облигации.




Петър Драмов,



УниКредит Булбанк АД

Facebook logo
Бъдете с нас и във