Банкеръ Daily

Пари и пазари

Идеята за Столична библиотека се ражда с провъзгласяването на София за столица

С провъзгласяването на град София за столица и с изграждането на Столичната община започва и събирането на литература по градоустройство, икономика, счетоводство, речници, справочни и други издания, подпомагащи общинската дейност.

През 1885-а, годината в коята се извършва съединението на Княжество България и Румелия, се дава първото предложение за строеж. На страниците на списание "Българска сбирка" се появява предложение "да се вземе инициативата по един законодателен ред и се положат основите и уредят във всеки град и селце по една общинска библиотека с читалня, с което ще се помогне много и разностранно не само на народните маси, а и за книжнината ни". Посочва се, че в общинските бюджети трябва да се предвижда ежегодно по една малка сума и за общинската библиотека.

Първият опит за създаване на градска библиотека е през 1897 година. Според Димитър Мишев от тази година първото писмено свидетелство за Софийската общинска библиотека, когато била назначена комисия, която да ревизира общината. Членовете на комисията, след като проверили всички отдели в общината, "попаднали на купища книги". Това били книгите на библиотеката. Комисията ги намерила струпани, неинвентирани и ненаредени и “за да се намери една книга, трябвало да се преровят всички купища книги”. От изложението, което написала по този повод комисията, личи, че тя признала библиотеката за градска, от книгите на която трябвало да се ползват гражданите.

24 октомври 1928 година се счита за рождена дата на Столичната градска библиотека. С уведомителна разпоредба на тогавашния кмет Владимир Вазов се създава общински музей с три отдела: музей, библиотека и архив. Фактическото откриване е през лятото на 1929 година в помещение на пл. "Славейков" № 9. Книжният фонд на библиотеката тогава е 5311 тома.

Първият й директор е Коста Вълев - уредник на общинската библиотека и музей. В следващите години Столичната билиотека преживява и англо-американската бомбардировка над София на 30 март 1944 г., след която изгаря напълно сградата на библиотеката на площад "Бански" № 3 с целия ѝ инвентар. Според доклад от 25 април 1944 г. на началника на отделението за културни грижи при общината Петър Славински в пламъците са изчезнали около 40 000 тома книги.

От 18 юли 1998 г. до 20 юли 2008 г. директор на Столичната библиотека е Георги Белчев. С неговото назначение започва изпълнението на стратегическата му програма - превръщането на библиотеката в модерен културно-информационен институт и във фактор за развитието на гражданското общество у нас, който съчетава интердисциплинарност по съдържание и интерактивност по форма и дейности. Така съхраняваните днес в Столична библиотека и филиалите й универсални по вид, език и съдържание библиотечни фондове (около 1 000 000 библиотечни единици), осигуряват библиотечно обслужване на хиляди столичани, а изградената компютърна мрежа и Интернет предлагат достъп до библиографски, пълнотекстови и административни български и чужди бази данни.

На 1 юли 2001 г. Столична библиотека получава статут на регионален културен институт. Той й дава правата и задълженията да оказва помощ на всички библиотеки от София област на методическо и организационно ниво.

 Сградата на Столичната библиотека е построена по проект и под ръководството на архитект Виктория Ангелова (1902-1947 г.). Сред най-представителните нейни проекти е сградата на Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството (в която се помещава днес Столичната библиотека), строена след спечелен вътрешен конкурс на Министерството през 1926 г., като четвърта зала (№ 403) носи нейното име "Виктория", а до входа ѝ паметен надпис припомня на посетителя заслугите на талантливата българска архитектка. Върху цялостния облик на постройката са отразени също творческите виждания на арх. Г. Овчаров и Й. Йорданов (сградата е достроявана през 1930-те години с допълнително крило към ул. "Раковски").

Фасадата на сградата е представителна, решена в духа на опростената класика, вертикално разчленена с голям ред пиластри. Входът е разположен централно в ризалит и оформен от троен мотив чрез апликирани квадратни колони и атика. Разчленен касетъчен корниз завършва петия етаж. Входът на вратите е украсен с три каменни глави и монументална скулптурна композиция от две седящи фигури - жена, олицетворяваща архитектурата, и мъж - строител, с автори М. Иванов, К. Шиваров и Ст. Пейчев.

Разработката на интериора носи стиловите белези на сецесиона, като в нея са включени и видимите конструктивни елементи - колони, оформени в ранна класика от мраморизиран варовик, и греди с вити декорирани конзоли. Официалното трираменно стълбище е монументално, с парапет в комбинация от камък и месинг. Стените са с мраморна облицовка, вратите също са обрамчени с мрамор, подовите настилки са красиви цветни мозайки. Стъклописите са на Харалампи Тачев, изработени от Ф. Зайлер в Мюнхен.

Столична библиотека предлага читални за четене и ползване на литература, сводни каталози, заемане на някои книги (не всички се заемат) и ползване на компютри и Интернет благодарение на проект Глобални библиотеки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във