Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Япония взема преднина като щатски кредитор

Николай Ваньов


брокер, Инвестбанк АД


nbsp;


Относително спокойна бе седмицата за валутните пазари. Движещите сили на процесите там бяха проявите на икономическо възстановяване и покачващите се цени на основните суровини. В САЩ за момента тенденцията към растежа изглежда най-ясно очертана. Започнатите строежи на нови домове са по-малко (746 000 на годишна база спрямо 754 000 през юни), но икономическите анализатори бяха позитивно изненадани от значителния ръст на разрешителните за строеж, които достигнаха 812 000 броя (на годишна база) - най-високото ниво от месец август 2008 г. насам. Пазарът на труда на най-голямата световна икономика също отправи положителен сигнал. Резултатът от икономическия позитивизъм в САЩ бе, че поизстинаха очакванията за ново вливане на ликвидност от страна на Фед (т. нар. количествено улесняване), което от своя страна повлия положително на котировките на щатския долар. Зелените пари бяха сред най-печелившите през изминалата седмица, като специално срещу японската йена те достигнаха ниво от 79.41 йени за долар - най-високото от 12 юли насам. Ръстът на щатския долар срещу йената се обяснява и със сравнително високите разлики в доходността по японските и щатските държавни книжа. Спредът между двегодишните книжа, които са сравнително защитени от лихвените рискове, достигна близо 20 базисни точки. По този начин се създава добра възможност за кери трейд (заемане на средства в нискодоходна валута и инвестирането им в по-високодоходна с цел печалба от разликата в лихвените равнища) между тези две валути. Допълнителен импулс даде интересът на японските инвеститори към щатските ценни книжа. По данни на Фед те са закупили трежърита на обща стойност 10.4 млрд. долара през юни и по този начин сумата на японските покупки през изминалите месеци на 2012 г. възлиза на 61.3 млрд. долара, а общото количество щатски книжа, които държат японски инвеститори, възлиза на стойност 1.1193 трлн . долара. За сравнение - китайски инвеститори са закупили такива книжа само за 300 млн. долара. През 2012 г. те са придобили 12.4 милиарда от тях, които като стойност са 1.1643 трлн . долара. Ако тенденцията се запази, до края на годината Япония


ще изпревари Китай

nbsp;


като най-голям кредитор на американското правителство. В същото време обаче техническите индикатори показват силна позиция на щатския долар спрямо японската йена. След като американската валута успя да премине над 55-дневната и 200-дневната плъзгащи средноаритметични, пътят за достигане на нива от около 80.50 йени за долар изглежда открит. Важен е пробивът над 79.20 йени за долар и ако той не бъде осъществен, не е изключено зелените пари да поевтинеят до около 77.90 йени за долар. Спад под тези нива би могъл да завърти търговията около 76 йени за долар - най-ниското равнище за изминалата част на 2012 година.


Положителните новини за икономическото възстановяване в САЩ добавиха още енергия в


ръста на цените на суровините

Петролът се повиши с 2.5% през седмицата, достигайки нива от над 95 долара за барел (за лек суров петрол). Това повишение породи подкрепа за руската рубла (петролът е основна експортна суровина на Русия) и тя се стабилизира на ниво от 31.8 рубли за щатски долар. Междувременно поскъпнаха и металите, земеделската продукция и другите суровини (с изключение на ценните метали, където движенията бяха разнопосочни). При този определено бичи сценарий на суровинните пазари подкрепа получиха валутите на Австралия и Нова Зеландия. По-силен бе ефектът от покачващите се цени за новозеландския долар (известен още като киви). Основна заслуга за това имаше местната корпорация Фонтерра Кооператив Груп , която е и най-големият производител на млечни продукти в света. Новозеландският долар продължи да поскъпва срещу почти всички основни валути и тази тенденция бе нарушена за кратко от негативните новини отпреди седмица, свързани с безработицата в страната. Кивито поскъпна с 0.86% спрямо японската йена, както и с 0.4% спрямо щатския долар. Австралийският долар също бе от печелившата страна, макар че поскъпна по-слабо от новозеландската валута.


Основните азиатски валути

бяха сред губещите през изминалата седмица. Причините за това поевтиняване бяха различни. Японската йена страдаше от ниските доходности и възможностите за кери трейд, но това е отделен случай. Почти всички други основни валути в региона бяха засегнати от подновеното притеснение на редица анализатори, че европейската криза ще доведе до спад в износа, а оттам и в темповете на растеж на развиващите се страни. Явен пример за реализма на подобни прогнози бе Индия - където данните показаха спад на стоковия износ от 14.8% през юли, (най-дълбок за последните 35 месеца), както и рекордно покачване на дефицита по текущата сметка на страната до 4.2% от БВП. Тези негативни ефекти в индийската икономика, в комбинация с високата инфлация, породена от ръстовете в цените на основните суровини, доведоха до силен спад на рупията. Тя отстъпи 0.9% от стойността си спрямо щатския долар. Намаляващият износ доведе до поевтиняване и на южнокорейския вон, тайванския долар, филипинското песо и индонезийската рупия. Китайската централна банка потърси начин за справяне с експортните проблеми, като понижи фиксинга си за юана до най-ниското ниво спрямо долара от ноември насам с единствената цел да подпомогне износителите. Юанът загуби 0.05% от стойността си през седмицата и се търгуваше на нива от 6.3658 юана за щатски долар.


В Европа

nbsp;


липсата на лоши новини бе приета като добра вест от анализаторите през седмицата. Единствените по-важни икономически данни бяха за инфлацията в еврозоната - тя се задържа на анемичните нива от 1.7% на годишна база през юли. Въпреки това еврото успя да добави 0.5% към стойността си, измерена в щатски долари, като към края на седмицата единната европейска валута стабилно застана на ниво над 1.235 долара за евро. Въпреки това ситуацията и перспективите пред единната валута остават неясни, а над страните от ядрото на ЕС продължава да виси рискът от евентуална финансова помощ за Испания. А тя е все по-близо до решението да използва вече договорената помощ за банковия сектор.


Положителните новини за Европа идваха от Великобритания. Продажбите на дребно на Острова постигнаха неочаквано повишение през юли. Това накара икономистите да се съмняват реален ли е спадът на БВП на страната през второто тримесечие на годината от 0.7% на годишна база и да очакват ревизирането му до нива от 0.4-0.5 процента. Тези очаквания бяха подкрепени от допълнителни положителни новини - през юли са намалели молбите за помощи при безработица, по-слабо от очакваното се е свило индустриалното производство през юни. Всичко това доведе до поскъпване на британския паунд. Той се разменяше срещу 1.574 щ. долара - с 0.3% повече от предишната седмица. Едно евро купуваше 0.784 паунда и промяна при тази двойка почти липсваше. Въпреки това перспективите пред Великобритания не изглеждат розови, страната е изправена пред икономически парадокс - покачване на заетостта и спад на брутния вътрешен продукт, който е породен от значителен спад в производителността. И докато монетарната политика на Банк ъф Ингланд дава резултати при създаването на работни места, то проблемът с производителността може да се окаже много по-дълбок и труден за решаване чрез конвенционалните политически и икономически способи.


nbsp;


Коментарът не представлява препоръка за покупка или продажба на ценни книжа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във