Банкеръ Daily

Пари и пазари

Годината изненада анализаторите с обрати

Николай М. Ваньов,

Финансов експерт

 

2019-та ще бъде запомнена като годината на несбъднатите надежди  за нормализация - геополитическа, монетарна, дългова. Всичко това имаше своето явно отражение върху международните пазари, където несбъднатите очаквания ясно си проличаха.

Връщайки лентата 12 месеца назад, всички очакваха да бъдат  достигнати  нови нормални нива на доходност, особено по трежъритата. След като в края на миналата година бариерата от 3% в десетгодишния матуритет бе премината, експертите виждаха спадът в доходността  само като краткотрайна корекция. Анализаторите на паричните пазари очакваха основна лихва в САЩ на нива от 3%, но лично президентът Тръмп и неговата администрация явно бяха на друго мнение. След като през половината от годината Джеръм Пауъл и компания показваха  устойчивост към  туитър-натиска на Тръмп за незабавно понижение на основната лихва, през септември, октомври и ноември все пак  станахме свидетели на три поредни понижения, които намалиха ефективната основна лихва в САЩ до около 1.50 процента. В началото на 2019-а Пауъл твърдеше, че нивата от 2.25% са неутрални, но към края й посочените малко по-горе също бяха такива. Икономическите данни от САЩ не дадоха кой знае колко притеснителни  индикации  в нито един момент от годината, докато оптимизмът за търговска сделка с Китай изглежда най-висок, ако се съди по  подписването на Фаза 1 през декември. Цялото това развитие на събитията през  2019 г. предложи едно диво пътешествие за инвеститорите. Доходността по  десетгодишните  трежърита  отбеляза  годишен спад от 83.1 базисни точки  - до 1.88%. Вече споменатите очаквания за 3%-ни нива останаха мираж. Най-високата дневна стойност на доходността бе реализирана през януари - 2.78%, а най-ниската - през септември, в разгара на несигурността от търговската война - 1.46 на сто.

В Европа сериозни сътресения на политическата сцена отсъстваха. Изборите за нов Европейски парламент и за нова Комисия преминаха без особени изненади и завършиха с  нов-стар победител. Въпреки това икономическата картина в Стара Европа изглежда също толкова вяла, колкото година по-рано, а водещите индикатори не дават повод за оптимизъм. На монетарната сцена събитието на годината изглежда е изтичането на мандата на стария президент на ЕЦБ - Марио Драги, и назначаването на нов, в лицето на френската версия на универсалния монетарен войник - Кристин Лагард. Марио Драги определено остави отпечатък върху еврозоната, като затвърди негативните лихви с едно поредно понижение през септември, което този път бе съпроводено с политика на изключения, с цел смекчаване на ефекта върху банковите баланси и капитал. В последните си изказвания Драги неколкократно настоя, че е време и фискалните политики в еврозоната да се включат като оръжия за стимулиране на растежа -  линия, която бе подета и от наследничката  Лагард. На икономическият фронт новината на годината безспорно е избягването на рецесия от Германия, което стана благодарение на 0% растеж през третото тримесечие. Очакванията на основните пазарни участници в началото на тази година бяха за доходност по десетгодишните немските бундове от около 1%. В  края й инвеститорите се задоволиха с "немислимите" минус 0.25%, при спад от 49 базисни точки. Но  дори тази стойност беше продукт на сериозна възходяща корекция, след като през септември бундовете се търгуваха  на годишното дъно на десетгодишен доход от минус 0.71 на сто. Най-висока беше доходността по десетгодишните немски книжа в началото на годината - 0.28 на сто. На отрицателни нива на доходност станаха свидетели и инвеститорите в десетгодишен френски дълг, който формира годишно дъно през август при нива от минус 0.44%, докато в края на годината се търгуваше при доход от 0.04% или  годишно понижение от 66 базисни точки.

В периферията на еврозоната стимулиращата монетарна среда бе добра новина, докато самата идея за фискални стимули доведе до сериозен оптимизъм  при видимата  нужда  от тях  в страните от Южна Европа. Политическата обстановка в Италия изглеждаше напрегната. Жаждата за власт на председателя на Лигата - Матео Салвини, доведе до падането на правителството на подкрепяния от него и "Пет звезди" премиер - Джузепе Конте, само за да може след това да бъде формирана нова управленска коалиция без участието на Салвини, но и без промяна на премиера. Инвеститорите в периферен дълг пък видяха поредна изключително позитивна година, през която доходността по италианските десетгодишни книжа отбеляза спад от цели 133.1 базисни точки  - до 1.41 на сто. Испанските десетгодишни облигации пък се търгуваха дори и при негативни нива на доходност в края на август и в началото на септември, преди да завършат годината при нива от 0.40% и годишно понижение от 101.5 базисни точки.

Във Великобритания лунапаркът   Брексит изглеждаше по-непредсказуем от всякога. Първо Тереза Мей успя да договори сделка за напускане на ЕС, която бе блокирана в парламента с три последователни отхвърляния. Това доведе до оставката на премиера, който бе наследен на този пост от съпартиеца си - Борис Джонсън. Той пък  първоначално срещна сериозен отпор дори и от своите съпартийци за стратегията си за Брексит на всяка цена (дори и твърд такъв). В крайна сметка след серия от добри ходове, Джонсън първо успя да предоговори сделката с ЕС, след това успя да получи бленуваните от него предсрочни избори и ги  спечели срещу анемичната и безлична опозиция на Лейбъристите. Така, в края на тази година, Брексит изглежда сигурен, а с това и част от несигурността за британската икономика изглежда да е останала зад гърба ни. Въпреки това джилтовете също преживяха  годишен спад на доходността, който се равняваше на 81.2 базисни точки за  десетгодишните книжа -  до 0.76 на сто.

Така  с всички тези събития  годината  се оказа по-скоро изненада за анализаторите. Предвижданията за 2020 г. пък са за ръстове при основните емисии, не по-различни от тези в края на 2018 година. Факторите, които дават основание за това, донякъде са решението за Брексит със сделка (договарянето на такава все пак остава голяма въпросителна) и напредъка по търговските преговори между САЩ и Китай (въпреки очакванията, че пълна сделка няма да бъде сключена до президентските избори в САЩ). Точно тези избори се явяват и основната въпросителна за годината, която може да доведе до нова изненада и за пазарните  участници, и за  анализаторите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във