Банкеръ Daily

Пари и пазари

Глобалните инвестиции в китайски активи надхвърлиха 1.1 трлн. долара

Вложенията в деноминирани в китайски юани ценни книжа - акции и облигации - са достигнали 1.1 трлн. щ. долара въпреки регулаторните ограничения и пазарния смут в имотния сектор на страната. При това, инвеститорите участват директно на пазарите на континентален Китай, а не чрез финансови инструменти, регистрирани на борсите в световни финансови центрове като Ню Йорк и Хонконг.  

Глобалните инвестиции в китайски акции и облигации са скочили с около 120 млрд. долара през 2021-а в резултат на желанието на търговците да получат по-високи доходи, което е надделяло над наблюдаваните напоследък високи пазарни колебания и засилени регулации. Международните инвеститори са притежавали ценни книжа за 7.5 трлн. юана (1.1 трлн. щ. долара) към края на септември - с около 760 млрд. юана повече отколкото в края на 2020-а, сочат сметки на "Файненшъл таймс". 

Този ръст показва как задграничните играчи участват директно на пазарите на континентален Китай. Офшорните борсови регистрации на китайски книжа имаха бурна година в резултат на поредица от регулаторни ограничения, разклатили доверието в ред сектори - от технологиите до образованието. Ликвидната криза на имотната група "Евъргранд" пък провокира ударни продажби на търгуваните на международните тържища високодоходни облигации в щатски долари на китайски емитенти. 

Взаимната свързаност между глобалните капиталови пазари и националните китайски финанси обаче се задълбочава в преследване на по-голяма диверсификация и по-висока доходност. Инвеститорите търсят изгодни вложения в т. нар. акции клас "А", които са регистрирани в Шанхай и Шънджън.  

Главният икономист за Китай на "Сосиете женерал" - Мишел Лам - коментира, че сделките на вътрешния китайски пазар са стимулирани от миналогодишното решение на FTSE Russell да включи китайския правителствен дълг във влиятелния си световен индекс World Government Bond Index, проправяйки пътя на пасивен капиталов приток за над 140 млрд. щ. долара. Госпожа Лам допълва, че стабилността на китайската валута, въпреки последните икономически трусове, "е увеличило доверието на хората в деноминираните в юани активи". 

Активните покупки на китайски акции и облигации предизвикаха критиките на влиятелни инвеститори като Джордж Сорос, който през септември поиска от щатския конгрес да приеме законодателство, даващо възможност на щатската Комисия за ценни книжа и фондови борси да ограничи потока от средства към китайски книжа. Засиленото търсене обаче посазва, че подобни призиви оказват ограничено влияние.

Капиталовият приток в периода 1октомври 2020-а - 30 септември 2021-а качи чуждестранните вложения в облигации в юани до над 3.9 трлн. юана, по данни на Народната банка на Китай. Задграничните инвестиции в акции пък са били почти 3.6 трлн. юана. И за двата класа активи ръстът е с около 30% на годишна база.

Чуждестранното участие в търговията на акции и облигации на континенталните китайски борси се активизира след като доста западни банки, между които "Голдмън Сакс груп" и "Джей Пи Моргън Чейз", получиха лицензи и откриха собствени поделения в страната, довело до по-задълбочени анализи на китайските компании. Въпреки това задграничните мениджъри на фондове се сбъскват с доста предизвикателства при търговията на китайски активи, включително и 30-процентния лимит на чуждестранната собственост в местни фирми. Десетина регистрирани на борсата в Шанхай дружества с висока пазарна капитализация почти са достигнали този таван на задгранична собственост, по данни на брокери и на официалната статистика на тържището. 

Все пак, увеличението на чуждестранните инвестиции в китайски активи през 2021-а е по-малко отколкото през 2020-а, отчасти заради сътресенията в китайския сектор на недвижими имоти и проблемите в енергийните доставки, които потискат растежа и качват инфлацията. Последните статистически данни показват, че инфлационните рискове нарастват, защото производителите са започнали да прехвърлят по-високите си разходи на потребителите. Това отново разгаря дебата дали Народната банка на Китай ще има желание да разхлаби паричната политика, за да подкрепи охлаждащото се стопанство.

Октомврийският индекс на производствените цени се е повишил с 13.5% годишно - най-мощно от 26 години - при прогнозен ръст от 12.3% и след 10.7% повишение през септември. Индексът на потребителските цени през октомври се е увеличил с 1.5% годишно след 0.7% през септември. 

Очакванията са инфлацията, измервана чрез цените на дребно, да е средно 2.2% през 2022-а и 2.3% през 2023-а.

Facebook logo
Бъдете с нас и във