Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Глобалната икономика няма да спечели от падащ долар

 Поевтиняването на американския долар по правило стимулира търговията и потенциала за подем на световното стопанство и помага за редуцирането на търговските дисбаланси. Тазгодишният спад на зелените пари, който се наблюдава  от началото на пандемията от COVID-19 обаче едва ли ще има същия ефект. 

От началото на юни американският долар губи популярност сред инвеститорите, които  не го възприемат вече като безусловно световно спасително убежище, а по-скоро като демодиран залог. От върховата си стойност през март индексът на зелените пари е паднал с над 9 процента. Причините са много - от редуцираната доходност на щатския държавен дълг до неспособността на американската администрация да се справи с разпространението на заразата и  заради огромната неизвестност около изхода от предстоящите в началото на ноември президентски избори. 

По оценка на Аарон Хърд - старши мениджър на портфейли в "Стейт стрийт глоубъл адвайзърс" - "доларът е в низходящ тренд...и в течение на следващите пет години ще се обезцени с 15-20 процента спрямо валутната кошница от най-сериозните си конкуренти".

Сред развитите стопанства доларовият спад вероятно ще има благоприятен ефект в глобален план, поне докато не се превърне в срив. От десетилетия търговската и текущата сметка на САЩ са на червено и по-слабата валута засилва конкурентните позиции на американския износ и същевременно прави вноса от другите държави по-скъп.

Не всички части от глобалната икономика обаче се облагодетелстват от поевтиняването на щатския долар.

Доларовият индекс следи цената на валутата към кошница от паричните единици на развитите стопанства, доминирана от еврото, което има тегло 57.6%. Другите "членове" са йената, британският паунд, канадският долар, шведската крона и швейцарският франк. С други думи, в състава на индекса няма нито един представител на развиващите се пазари, а зелените пари се повишиха към мнозинството от тях от началото на пандемията. Щатският долар поскъпна с почти 25% спрямо бразилския реал от март насам и е с над 10% по-силен към мексиканското песо и руската рубла.  Именно тези валутни движения заплашват да ерозират икономическите перспективи на глобуса. 

Традиционната икономическа школа повелява, че валутите на повечето развиващи се стопанства ще спечелят от поевтиняването им към зелените пари, защото то ще доведе до увеличение на потреблението като направи износа им по-конкурентен, а вноса - по-скъп. 

Напоследък обаче все повече икономисти се убеждават, че тази теза е погрешна.

Публикувано напоследък проучване на МВФ пък показва, че ръстът на потреблението на развиващите се пазари е много по-слаб. Просто защото вносът от другите сходни  стопанства също се пресмята в долари, което се отразява на общия търговски баланс.

Този ефект се подсилва от коронавируса. Най-голямото  перо от износа - туризмът - се остойностява в националната валута. А именно този сектор пострада най-тежко от заразата заради ограниченията в пътуванията - много повече отколкото при нормални условия когато местните пари отслабват.   

Правителствата и компаниите на развиващите се пазари, взели заеми в долари, също са затруднени от кризата, защото се нуждаят от по-високи приходи, за да финансират задълженията си. 

Заключението в проучването на МВФ е, че комбинацията от изброените  фактори вероятно ще е бедствена за гобалното стопанство. Защото поскъпването на някои валути към долара "ще компенсира част от натиска върху финансирането на развиващите се пазари, но не достатъчно, за да заличи ефекта от пандемията и от загубата на фискална мощ". 

Facebook logo
Бъдете с нас и във