Банкеръ Daily

Пари и пазари

Гай Юлий Цезар пресича Рубикон и става неоспорим господар на римския свят

Цезар е считан за един от най-добрите оратори и автори на проза в Рим - дори Цицерон говори благосклонно за реториката и стила на Цезар, а езикът му се смята за образец на класическия латински.

На днешния ден през 49 г. пр.н.е. Гай Юлий Цезар пресича Рубикон.

Рубикон (на латински: Rubico; на италиански: Rubicone) е река в Италия, която се влива в Адриатическо море на север от град Римини при град Белария. Извира близко до град Соляно ал Рубиконе. До 42 г. пр.н.е. служи за граница между Италия (на юг) и римската провинция Цизалпийска Галия (на север).

Известна е в историята предимно с израза "Alea iacta est" - буквално "Жребият е хвърлен.", което значи да вземеш решение, от което няма връщане назад. По времето, когато Юлий Цезар бил проконсул, по закон проконсулът имал право да оглавява войската само до пределите на Италия. Когато той пресича Рубикон на 10 януари през 49 г. пр.Хр., по всеобщо мнение той нарушава закона и военният конфликт става неизбежен. Според Светоний изрича известната фраза "Аlea iacta est" ("Жребият е хвърлен.").

С пресичането на реката започва гражданска война, която Юлий Цезар печели.

През 50 пр.н.е. Сенатът, воден от Помпей, нарежда на Цезар да разпусне армията си и да се върне в Рим, тъй като неговият мандат като проконсул е изтекъл. Освен това, Сенатът му забранява да се кандидатира за втори консулат in absentia (в отсъствие). Цезар смята, че ще бъде преследван съдебно и политически ограничен, ако влезе в Рим без имунитета на консул или без властта на неговата армия. Помпей обвинява Цезар в неподчинение и измяна. На 10 януари 49 пр.н.е. Цезар преминава река Рубикон (граничния предел с Италия) само с един легион и запалва искрата на гражданската война. При пресичането на Рубикон, Плутарх съобщава, че Цезар цитира атинския драматург Менандър на гръцки, казвайки "нека жребият бъде хвърлен". Светоний дава латинския приблизителен еквивалент на този израз  "Аlea iacta est" - "жребият е хвърлен."

Римският пълководец, политически лидер и писател Гай Юлий Цезар (на латински: Gaius Iulius Caesar) (13 юли 100 г. пр.н.е. или 102 г. пр.н.е. - 15 март 44 г. пр.н.е.), е една от най-влиятелните личности в световната история. Цезар изиграва важна роля в трансформацията на Римската република в принципат.

Принципатът (на латински: Principat) е условен термин в историческата литература за обозначаване на установената форма на държавно управление в Древния Рим в периода на ранната Римска империя (27 г. пр.н.е. - 193 г. пр.н.е., до 284 г.). Създадена е от Октавиан Август (наследникът на Юлий Цезар ), който получава от Сената почетната титла Август (Augustus) през 27 пр.н.е. Това е специфична форма на монархия, при която формално съществуват републикански учреждения, но  владетелят има императорска власт, и се нарича принцепс (princeps). Той се счита за "пръв сред равни" (Primus inter pares) сред останалите сенатори. Времево обхваща периода от управлението на Юлиево-Клавдиевата династия, Първа Флавиева династия (Веспасиан, Тит и Домициан) и династията на Антонините.

Политик, верен на популарската традиция (партията на народа), Цезар заедно с Марк Лициний Крас и Гней Помпей формира неофициалния Първи триумвират, който доминира римската политика за няколко години. Негова опозиция са ортиматите начело с Марк Порций Катон и Марк Калпурний Бибул. Цезар е начело на римската експанзия в Галия, която разширява римския свят до Северно море, а също и на първото римско нашествие в Британия през 55 г. пр.н.е. Разпадането на триумвирата води до срив в отношенията с Помпей и Сената. Превеждайки своите легиони през реката Рубикон, разделяща Италия от Галия, през 49 г. пр.н.е., Цезар започва гражданска война, от която излиза като неоспорим господар на римския свят.

След като поема управлението, Цезар започва интензивни реформи в римското общество и държава. Провъзгласен е за пожизнен диктатор (Dictator perpetuo) и обсебва цялата власт в Републиката. Тези събития карат приятеля на Цезар - Марк Юний Брут, и група сенатори да убият диктатора на мартенските иди (15 март) на  44 г. пр.н.е. Убийците се надяват да възстановят нормалното управление на Републиката, но предизвикват нова гражданска война, която води до установяване на постоянна автокрация от страна на осиновения Цезаров наследник Гай Октавиан. През 42 г. пр.н.е., две години след убийството му, Цезар е обожествен от Сената.

Цезар е считан през целия си живот за един от най-добрите оратори и автори на проза в Рим - дори Цицерон говори благосклонно за реториката и стила на Цезар, а езикът му се смята за образец на класическия латински.

Сред неговите най-известни съчинения са погребалната реч за леля му по бащина линия Юлия и Срещу Катон (Anticato), документ, написан, за да очерни репутацията на Катон и да отговори на мемоарите на Цицерон за Катон. По-голяма част от неговите творби и речи са изгубени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във