Банкеръ Daily

Пари и пазари

Финансов шок от 410 млрд. долара грози планетата

Глобалният завой от лесни пари към по-стриктна парична политика ще се ускорява, защото пандемичният скок на покупките на облигации от централните банки се трансформира в орязване на портфейлите, което ще е поредният удар върху световните икономики и финансовите пазари. 

Икономисти на агенция "Блумбърг" пресмятат, че паричните стратези от Г-7 ще редуцират банковите баланси с около 410 млрд. щ. долара до края на 2022-а - рязък обрат в сравнение с миналата година, когато те купиха книжа за 2.8 трлн. долара и качиха общите си балансови наличности над 8 трлн. долара след началото на пандемията от коронавируса. Паричната подкрепа помогна на националните стопанства и качи цените на активите по време на пандемичния спад. Сега централните банки започват да изтеглят "излишните" пари - с голямо закъснение, според някои критици - защото инфлацията достигна до невиждани от десетилетия равнища. Двойният натиск от свиването на балансите и от очакваните по-високи лихви е безпрецедентно предизвикателство за глобалната икономика, която е достатъчно стресирана от руската инвазия в Украйна и от новия взрив на заразени от COVID-19 в Китай.  

Новата банкова политика вероятно ще качи кредитните разходи и ще пресуши ликвидността. 

Цикълът на сериозните лихвени увеличения ще поведе паричният комитет на Федералният резерв, чието поредно двудневно официално съвещание започва на 3 май. Прогнозите на икономистите са, че американските банкери ще качат лихвите с 50 базови пункта и че ще има още няколко последващи повишения с общо 2.5% до края на годината. Очаква се също да започне редуциране на баланса на щатската институция с по 95 млн. долара на месец, което ще става чрез изтегляне на емисиите на правителствения и на гарантирания с ипотеки агентски дълг на падежите им, а не чрез продажбите им, за да не предизвикат пазарен срив. 

Всъщност, още преди Федералният резерв да започне да затяга паричната политика, растящата доходност на щатския държавен дълг, падащите цени на акциите и силният долар вече усложняват финансовите условия.

Инвеститорите искат по-висока надбавка, за да купуват облигации с по-дълъг срок до падежа отколкото да подновяват по-краткосрочните. И докато щедрата парична политика помага за намаляване на тази премия и е осигурявала буфер за икономиката по време на рецесията от 2020-а, затягането на паричната дисциплина ще работи в обратна посока. 

И други големи централни банки поемат по пътя на Федералния резерв.

Европейската централна банка даде заявка, че ще прекрати покупките на облигации през третото тримесечие - график, който се усложнява от последствията от военните действия в Украйна. 

"Бенк ъф Инглънд" вече започна да редуцира баланса си като през февруари спря да инвестира повторно средствата от облигациите на падеж. Пазарите предвиждат, че английските централни банкери ще повишат отново още този месец базовата лихва до прага, при който паричните стратези ще преценят дали да започнат активни продажби на активите от банковия портфейл.

Канадската централна банка свива пасивно баланса си като не купува нови облигации на мястото на книжата на падеж. Очакванията са банковите вложения в правителствен дълг да се свият с 40% през идните две години.  

"Бенк ъф Джъпен" обаче продължава с покупките на активи и дори ги увеличи през последните седмици, за да защити поитиката си на контрол на доходността на базовия правителствен дълг. В отговор, японската йена падна до най-ниската си котировка към щатския долар за последните 20 години. 

Народната банка на Китай, която не въведе парични облекчения по време на пандемичната криза, пък започна да стимулира стопанството чрез целенасочени мерки, осигуряващи финансиране на по-дребния бизнес. Китайските лидери обещаха да увеличат стимулите, за да засилят растежа. 

Оттук нататък множество неизвестни плашат инвеститорите.

Най-голямата произтича от пресушаването на ликвидността на пазарите на облигации, която централните банки напомпват още от финансовата криза през 2008-а. Първият тест ще е за жилищния пазар и за криптовалутите, които изживяха своеобразен бум през годините на лесни пари.  

Не по-малка е опасността от рецесия, която е реална при възходящ лихвен цикъл в условията на икономическо охлаждане. Доходността на базовите десетгодишни американски облигации се изкачи до 3% за първи път от декември 2018-а в очакване Федералният резерв да повиши лихвените проценти. Което ще увеличи лихвите по ипотеките и кредитните разходи на компаниите. Същевременно, инфлацията в САЩ скочи до 8.5% годишно през март - най-бързият ръст за последните 40 години, а БВП на страната се сви с 1.4% на годишна база през първото тримесечие. Тази неблагоприятна комбинация от висока инфлация и отслабваща икономика поставя Федералния резерв пред труден избор в обстановка на очаквано увеличение на разходите за работна сила, задълбочаващи се проблеми на продоволствените вериги и препускащи нагоре цени на суровините под натиска на руската военна агресия.

И други национални икономики освен американската са под натиск. Публикувано през уикенда проучване на мнението на индустриални мениджъри показва, че активността на китайския промишлен сектор е паднала през април най-рязко от февруари 2020-а заради новите пандемични карантини. Същевременно, огласените на 2 май аналогични индекси за еврозоната и САЩ констатират забавяне на растежа на фабричния бранш.  

При този неблагоприятен букет от фактори рисковите активи губят своята привлекателност.

Доста едри институционални инвеститори орязват вложенията си в кредитни инструменти и в деноминирани в твърди валути облигации на развиващите се пазари в очакване икономиката да се забави или дори да изпадне в рецесия през тази година. 

Редуцират се и инвестициите във фирмени книжа. Стратези на "Ситигруп" са пресметнали, че ликвидността е в по-добра корелация с акциите отколкото с реалната доходност и че всеки 1 трлн. долара изтеглени от паричния пазар ще предизвикат грубо 10% спад на пазарната оценка на акциите през следващите 12 месеца.  

Някои пазарни анализатори смятат, че моментът е подходящ за покупка на облигации като застраховка срещу отрицателна реакция на фондовите борси на затягането на паричната политика и на по-високите лихвени проценти. 

Централните банкери обаче са убедени, че редуцирането на банковите баланси чрез прекратяване на реинвестициите на дълговите книжа вместо чрез продажбите им няма да е толкова деструктивно. Въпреки това комбинацията от затягане на паричната политика, повишение на краткосрочните лихви, силен долар, високи цени на суровините и фискална редукция вещае сериозни насрещни ветрове за Америка и света. И не предполага непременно рецесия, но със сигурност символичен растеж в края на годината.

Facebook logo
Бъдете с нас и във