Банкеръ Daily

Пари и пазари

Федералният резерв започва да изтегля паричните стимули

Председателят на Федералния резерв Джеръм Пауъл обяви, че той и колегите му имат готовност да започнат да редуцират покупките на активи по програмата за подпомагане на националната икономика още през ноември и да прекратят изцяло сделките до средата на 2022-а. Това е малко по-бърз от предишния цикъл на изтегляне на паричните стимули през 2014-а, който продължи десет месеца. 

Пауъл разясни намеренията на американските централни банкери по време на пресконференцията след поредното официално съвещание на паричните стратези на 21 и 22 септември. На него те взеха решение да оставят без промяна базовата лихва на страната - в диапазона между нула и 0.25 процента. И да продължат да купуват държавни облигации и гарантиран с ипотеки агентски дълг в досегшаните количества от 120 млрд. долара на месец. Вотът им е бил единодушен. 

Обявеният старт на редукциите съвпада със следващото събиране на паричния комитет на Федералния резерв на 2 и 3 ноември, но с уговорката, че началната дата и скоростта на процеса "не са заковани" и подлежат на преразглеждане в съответствие с евентуална промяна на икономическата картина. 

Изявлението на Пауъл се анализира "под лупа" от инвеститорите и от Белия дом. Неговият мандат начело на щатската централна банка изтича през февруари и президентът Джо Байдън би трябвало да реши през есента дали да го номинира отново за този пост.

Освен заявката за изтегляне на програмата за парично подпомагане на националното стопанство, паричните експерти започнаха да говорят и за по-ранен старт на възходящ лихвен цикъл още през идната година вместо през 2023-а. Причина са новите икономически прогнози на Федералния резерв, които могат да се резюмират, както следва:

- годишна инфлация от 2.2% през 2022-а и 2023-а;

- 3.8% безработица през 2022-а и 3.5% през 2023-а;

- 3.8% ръст на БВП през 2022-а и 2.5% през 2023-а;

- 1% годишна лихва по федералните фондове през 2023-а и 1.8% до края на 2024-а. 

Безработицата в САЩ се понижи до 5.2% през август - доста под върховите 14.8% през април 2020-а, но все още над миналогодишните 3.5% през февруари преди избухването на пандемията. В тази връзка щатските парични стратези смятат да поддържат в близост до нулата лихвените проценти по федералните фондове "докато условията на пазара на труда достигнат равнища, отговарящи на оценките на паричния комитет за максимална заетост".   

Инфлацията през юли се изкачи до 4.2% годишно - далеч над целевите 2% на Федералния резерв. Мнозинството банкови експерти очакват тя да се върне в близост до 2% след като бъде преодоляна кризата в доставките, макар че някои посочват бързия ценови ръст като достатъчно основание за по-ранно начало на възходящ лихвен цикъл.

Пазарите реагираха разнопосочно на решенията на американските централни банкери: щатските борсови индекси загубиха спечеленото преди съвещанието, а доходността на десетгодишните щатски облигации се повиши.

Щатският долар поскъпна за кратко под 1.17 за едно евро, но бързо се върна малко над тази котировка. Валутите на развиващите се азиатски пазари отслабнаха към зелените пари, като тайландският бат падна до най-ниската си цена за последните четири години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във