Банкеръ Daily

Пари и пазари

Федералният резерв разочарова пазарните "ястреби"

След двудневни дискусии на 3 и 4 май американските парични стратези решиха да увеличат базовата лихва по федералните фондове с половин процент - най-големият скок за последните 22 години - и да започнат да редуцират баланса на Федералния резерв от 1 юни. Председателят на американската централна банка Джеръм Пауъл призна, че битката с инфлацията ще е неприятна и призова гражданите, които се борят в ежедневието си с високите цени, да са търпеливи докато властта предприема тежките мерки за овладяване на поскъпването на живота.

След гласуваното с абсолютно единодушие затягане на паричната политика, основната щатска лихва се придвижи в диапазона 0.75% -1%, а Пауъл увери, че той и колегите му са готови да одобрят нови лихвени повишения с по половин процент и на следващите си редовни съвещания през юни и през юли. Този директен подход на авансово обявяване на лихвените движения е неприсъщ за американските банкери и потвърждава желанието на шефа им да очертае посока на движение между високата инфлация, изискваща мощен отговор, и необходимостта от прецизни мерки, които да не убият растежа и да не тласнат икономиката в рецесия.

Федералният резерв започва също да "вталява" от юни натрупаните по време на пандемията активи за грубо 9 трлн. щ. долара, които бяха предназначени да смекчат пандемичния удар върху националното стопанство. Редукцията ще стартира с по 47.5 млрд. долара на месец през юни, юли и август и ще се увеличи почти двойно - до 95 млрд. долара месечно от септември нататък.

По време на пресконференцията след края на съвещанието на 4 май Пауъл изключи категорично повишение на лихвите с 0.75 процента. Банкерът каза на репортерите, че лихвеното увеличение няма да е благоприятно за американците, защото ще оскъпи обслужването на жилищните ипотеки и заемите за колите, и вероятно ще намали пазарните оценки на активите. Затягането на парината политика обаче ще продължи дори с цената на по-ограничени бизнес инвестиции и индивидуално потребление и на охлаждане на икономиката, защото по този начин ще се овладее инфлацията, която надхвърля неколкократно целевите 2% годишно. Шефът на Федералния резерв успокои, че стопанството на САЩ е достатъчно силно, за да устои на предстоящия лихвен ръст без да изпадне в рецесия и без значителен подем на безработицата. 

Последният набор от данни обаче показва, че частният бранш е наел през април най-малко работници за последните две години, а подемът в сектора на услугите изненадващо е загубил ускорение.

Фондовите борси приеха радушно решенията на американските парични стратези с мощен еднодневен ръст на щатските борсови индекси: DJIA приключи търговската си сесия на 4 май с поскъпване от 2.81%; S&P 500 - с 2.99%, и   NASDAQ Composite - с 3.19 процента. 

Валутните играчи обаче, които бяха вкарали в пазарните котировки увеличение на лихвата с 0.75%, останаха разочаровани и започнаха да закриват част от доларовите си позиции, което обезцени зелените пари с почти един цент към еврото - до над 1.06 долара за едно евро. Американските държавни облигации пък компенсираха част от реализираните през последните седмици загуби, при което доходността на базовия десетгодишен щатски дълг слезе доста под 3% и приключи търговската си сесия на 4 май с цена от 2.93 процента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във