Банкеръ Daily

Пари и пазари

Федералният резерв приспа лихвите

Джеръм Пауъл

Председателят на Федералния резерв Джеръм Пауъл най-накрая успя да зарадва президента Доналд Тръмп, макар и не с по-ниски лихви, а с по-слаб долар. Доларовият индекс на "Блумбърг", който следи движението на зелените пари към десет основни валутни конкуренти (евро, японска йена, канадски долар британски паунд, мексиканско песо, австралийски долар, швейцарски франк, южнокорейски вон, китайски офшорен юан, индийска рупия) заличи печалбите, натрупани от началото на 2019-а и вече е с близо 0.1% по-слаб отколкото беше на 1 януари (1.1143 долара за едно евро в ранното утро на 12 декември). Това се случи след резкия му спад на 11 декември, предизвикан от решението на паричния комитет на Федералния резерв да запази лихвите си в досегашния им диапазон (от 1.5% до 1.75% за основната лихва) и да прогнозира, че те няма да се променят през 2020-а. Щатските борсови индекси и правителствените облигации поскъпнаха, а доходността на базовия десетгодишен дълг падна с грубо пет базови пункта - до 1.79 процента.

На последното си за тази бурна година съвещание и след три поредни лихвени понижения (през юли, септември и октомври), американките парични стратези изглеждаха напълно удовлетворени от предприетите действия (целящи да създадат буфери и известна застраховка за стопанството на страната) и уверени, че те работят. И за първи път гласуваха единодушно да съхранят паричната си политика докато не се появят значими промени на сегашната икономическа перспектива.

На пресконференцията след края на събирането Пауъл оцени икономическата политика като "благоприятна, въпреки глобалните процеси и съществуващите рискове". И допълни, че "сегашното състояние на монетарната политика е подходяща да подкрепи устойчив ръст на икономическата активност", силни условия за наемане на работна ръка и стабилни цени. 

Централните банкери представиха и новата си тримесечна икономическа прогноза, в която няма съществени промени спрямо септемврийската. Очаква се БВП на САЩ да нарасне с 2% през идната година и с 1.9% през 2021-а - доста под обещаните от Тръмп 3% годишно. Безработицата се очертава да остане 3.5% през 2020-а и да се повиши леко до 3.6% през 2021-а, а цените да се увеличат само с 1.9% през идната година. 

Показателно е обаче промяната на отношението към инфлационните процеси, видимо от изказването на Пауъл, че връзката между ниската безработица и инфлацията вече е "много слаба" и "безработицата може да остане на досегашните си твърде ниски равнища за продължителен период от време без ненужен възходящ инфлационен натиск". Очевидно, именно това заключение е обединило паричните стратези на Федералния резерв след подчертаните им разногласия по отношение на лихвената политика на предишните официални съвещания на комитета. При представянето на новите икономически прогнози 13 от общо 17 от тях са обявили, че не очакват промени на лихвените проценти поне до началото на 2021-а, а четирима предвиждат едно лихвено повишение през 2020-а. 

Въпреки че решението на американските централни банкери да не орязват лихвите може да разсърди Тръмп, посланието на Федералния резерв, че щатското стопанство е в добро здраве пасва отлично на стремежа на републиканците да спечелят втори управленски мандат на изборите догодина. Защото единствените президенти в модерната история на САЩ, които не са били преизбрани - Джими Картър и Джордж Буш - са управлявали при над двойно по-висока безработица от отчетените през ноември 3.5 процента. 

Оттук нататък, според икономистите, щатската централна банка ще следи зорко няколко основни показатели, за да предприеме евентуални промени на лихвената си политика през 2020-а.

Единият е дали индикаторите за ръста на заетостта няма да започнат да изпращат обезпокоителни сигнали. Щатското стопанство е създало над 20 млн. работни места от излизането си от рецесия през 2009-а, за да стигне до сегашните нива на безработица, които са най-ниски от почти 50 години насам. Този растеж обаче се забавя, което съответства напълно на икономика, в която свободната работна ръка не достига. Експертите на Федералния резерв очакваха това да се случи. И онова, което би ги разтревожило, е дали темповете на създаване на нови работни места няма да паднат под изчисления от тях "санитарен" диапазон от 75 до 125 хиляди броя средно на месец. 

Вторият е дали икономическият растеж няма да се охлади под 2% годишно. През 2018-а БВП на САЩ се увеличи с 2.9%, а очакванията за тази година са за 2.5% ръст заради намаляващия ефект от данъчните редукции на Тръмп и забавените темпове на подем на световното стопанство. В момента щатската икономика нараства в рамките на потенциала си, който икономисти оценяват в диапазона от 1.7 до 2 процента. Ако тя слезе под него, това може да предизвика ново понижение на лихвите. Подобна реакция може да се очаква и при сътресения в потреблението на домакинствата, което пълни 70% от БВП на САЩ.   

Третият фактор е инфлацията и по-специално, дали тя няма да реши да тръгне рязко надолу, както се случи в Япония и в Европа. Тогава потреблението и растежът започват да се забавят, защото домакинствата отлагат по-едрите покупки в очакване на по-ниски цени. Ако инфлацията се отдалечи устойчиво под целевите 2% годишно, Федералният резерв със сигурност ще понижи лихвите в опит да я подкрепи. 

На четвърто място е несигурността, която търговските войни на Тръмп и по-специално отношенията между Вашингтон и Пекин внасят в икономическата среда. Ако преговорите между двете водещи глобални стопанства приключат успешно и не се стигне до ескалация, това ще стимулира растежа. Евентуален провал и задълбочаване на разрива може да предизвика спад на щатските бизнес инвестиции и да тласне американския производствен сектор в рецесия. 

Петият показател е формата на кривата на доходността на американския правителствен дълг. Когато краткосрочните ДЦК започнат да носят по-висок доход от дългосрочните, инвеститорите по правило очакват рецесия. Такъв обрат - първият от 2007-а, настъпи през март и даде основание за решението на Федералния резерв да започне да сваля лихвите. След което наклонът се оправи. Но ако подобна инверсия се появи отново, тревогите и лихвените редукции могат да се върнат. 

Шестият фактор е настъпването на евентуални неочаквани и извънредни събития, подобни на петролните трусове през 70-те години на миналия век, борсовите сривове от типа на "черния петък" през 80-те години или пък терористичните атаки на 11 септември 2001-а. В наши дни, в условията на все по-дълбока интеграция на глобалното стопанство, на радара на Федералния резерв със сигурност стоят проточилото се отделяне на Великобритания от Европейския съюз и масовите протести за демокрация в Хонконг. 

<!-- Google Tag Manager --><!-- End Google Tag Manager --><!-- Google Tag Manager (noscript) --><!-- End Google Tag Manager (noscript) -->

Facebook logo
Бъдете с нас и във