Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Федералният резерв поиска още фискални стимули

Федералния резерв запази основната си лихва в досегашния диапазон от нула до 0.25% и заяви, че "ще използва всичките си налични инструменти и ще работи активно в подкрепа на икономиката".

Решението бе взето с пълно единодушие на официалното съвещание на паричния комитет на щатската централна банка. Паричните стратези се опасяват, че пандемията от COVID-19 ще продължи да оказва натиск върху националното стопанство в средносрочен план и обещаха да не бързат да променят лихвената политика докато не се убедят, че икономиката е преодоляла кризата и работи усилено за постигане на максимална заетост и ценова стабилност. Което бе разтълкувано от наблюдателите като намерение лихвените проценти да бъдат запазени близко до нулата в продължение на няколко години  - поне до края на 2024-а. Ще продължат и покупките на активи - държавни облигации и гарантирани с ипотеки книжа - "в количества, необходими за поддържане на гладкото функциониране на пазара". 

По време на видео пресконференцията след края на съвещанието председателят на институцията Джеръм Пауъл предупреди, че "очаква икономическата активност да падне в безпрецедентен размер през второто тримесечие" и че "стопанството ще се нуждае от по-голяма подкрепа от всички", за да се постигне мощно възстановяване. Пауъл подчерта няколко пъти колко важна е помощта на фискалната политика и заяви, че "не е време" за притеснения относно размера на натрупания в резултат на стимулите за борбата с пандемията федерален дефицит - директен призив за още фискална подкрепа.   

От март насам щатската централна банка вкара широк кръг от мерки, целящи да ограничат икономическите щети от вируса, потопил американското стопанство в рецесия. Федералният резерв пусна девет кредитни програми и обеща да осигури достъп до средствата на банки, компании и общински власти. Четири от тях вече са задействани и ще останат в сила за неограничен период от време, а останалите тепърва ще заработят, включително и онези, които са предназначени за масовия бизнес. Правителството пък досега е обявило стимули в размер на 2.2 трлн. щ. долара.

Публикуваните напоследък фундаментални икономически показатели са доста песимистични. БВП на САЩ е паднал с 4.8% годишно през първото тримесечие - най-мощно от 2008-а. Безработицата расте лавинообразно и надхвърля 10 процента.   

Щатският долар леко омекна след заявката на Федералния резерв за повече парични стимули и попарените очаквания за бързо икономическо възстановяване от заразата. Срещу зелените пари работят други фактори. Сред тях са признаците, че пандемията вече отстъпва в доста държави, което намалява търсенето на долари като спасително убежище. Както и надеждата за скорошно откриване на лечение на COVID-19, което връща апетита за покупки на рискови активи. 

Валутни анализатори очакват от евентуалната бъдеща слабост на американската валута да се облагодетелства еврото. Прогнозира се и поскъпване на йената. 

В сутрешната търговия на 30 април зелените пари се разменяха срещу 1.0860 долара за едно евро, 106.55 йени за един долар, 1.2470 долара за един брит. паунд. Промяната по отношение на швейцарската валута е символична - 0.9748 франка за един щ. долар. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във