Банкеръ Daily

Пари и пазари

ФЕД редуцира стимулите

Федералният резерв ще започне да съкращава огромните месечни покупки на облигации в размер на 120 млрд. щ. долара - категоричен отговор на напиращата инфлация в хода на възстановяване на американското стопанство от пандемията. Решението, което е кулминацията на продължилите с месеци дебати за изтегляне на паричните стимули, бе взето на редовното съвещание на паричния комитет на щатската централна банка, което се проведе на 2 и 3 ноември. То става възможно заради "значителния напредък" по отношение на двете основни цели на централните банкери - максимална заетост и инфлация от средно 2% годишно. 

Месечните редукции на покупките ще започнат в средата на ноември с 10 млрд. щ. долара за облигациите и 5 млрд. долара за гарантирания с ипотеки агентски дълг. Количествата ще бъдат намалени още в началото на декември - до ДЦК на стойност 60 млрд. долара и агентски дълг - за 30 млрд. долара. Предвиждат се и по-нататъшни съкращения всеки месец с идеята процесът да приключи до средата на 2022-а. 

Американските парични стратези обявиха, че са "подготвени да коригират скоростта" на редукциите "ако това се налага от промени в икономическата перспектива", а оставащите количества активи по програмата за покупка на облигации ще подсигурят "гладкото функциониране на пазара и подходящи финансови условия", които "да подкрепят кредитните потоци за домакинствата и бизнеса".

Централните банкери не промениха основната лихва, която остава в диапазона от нула до 0.25% и подчертаха, че икономическата "летва" за увеличение на лихвените проценти е далеч по-висока отколкото за прекратяването на програмата за парични стимули. 

Председателят на Федералния резерв Джеръм Пауъл коментира за репортери след края на съвещанието на банковия паричен комитет, че "трябва да се извърви още път до постигане на максимална заетост" и че "сегашната инфлация в действителност не се дължи на затегнат пазар на труда". Пауъл призна, че "положението е сложно", защото "високата инфлация трябва да се балансира със случващото се на трудовия пазар".

През всеки месец от началото на годината инфлацията надхвърля целевите 2% годишно. И са необходими само още няколко месеца на подобни равнища, за да се възстанови ценовата мощ на компаниите и инфлационният натиск да продължи нагоре. Същевременно, пазарът на труда все още изостава с милиони работни места от предпандемичните си равнища. Например, съотношението на работещите към населението на страната е 58.7% срещу 61% през декември 2019-а. И моментът в никакъв случай не е добър за повишение на лихвите, предупреждава Пауъл. 

Все пак, шефът на Федералния резерв смята за напълно възможно американският пазар на труда да се подобри в достатъчна степен до средата на идната година, за да се смята, че е достигната "максимална заетост" - основното препятствие пред възходящия лихвен цикъл. Пауъл не вижда "обезпокоително увеличение" на заплатите на работниците, което да повиши риска от "ценова спирала" и да принуди централните банкери да се втурнат да овладяват инфлацията по-рано от очакванията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във