Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ФЕД отново е в центъра на вниманието

Стенли Фишер

Перспективите за промени на монетарната политика на най-големите световни икономики определяха настроенията  на инвеститорите през седмицата. Федералният резерв отново попадна в светлината на прожекторите в хода на растящите спекулации, че ще качи щатските лихви още преди края на годината. Особено след коментара на заместник-председателя на институцията Стенли Фишър на 5 октомври, че лихвените проценти не трябва да останат завинаги на досегашните си свръх ниски равнища. Вероятността за лихвен ръст до декември се повиши от 51% в началото на миналата седмица до 62% през тази. А възобновените надежди за подобен акт качи котировките на зелените пари, които в късната следобедна европейска търговия на 6 октомври се разменяха срещу 1.1170 щ. долара за едно евро и почти 104 йени за долар.

И докато Федералният резерв приключи преди около две години с покупките на активи и започна да качва лихвите, двамата му основни партньори - Европейската централна банка и "Бенк ъф Джъпен", продължават да разчитат на мащабните парични облекчения, за да съживят ръста на цените и на стопанствата си. Тези политики, обаче, не могат да дават вечно положителни резултати и постепенно отказват да работят в полза на икономиката. Те намаляват печалбите на търговските кредитори и затрудняват откриването на подходящи за придобиване активи. Да не говорим, че инфлацията, както в еврозоната, така и в Япония, е далеч от желаните 25  годишно.

Тези обстоятелства притискат и ЕЦБ и "Бенк ъф Джъпен" да предприемат промени. Европейските централни банкери, макари да не говорят официално за прекратяване на покупките на активи, вече обмислят каква да бъде стратегията им по ограничаването и постепенното изтегляне на паричните стимули. А "Бенк ъф Джъпен", която притежава една трета от правителствените облигации в обръщение, се преориентира от увеличение на покупките на дълг към управление на доходността на книжата с различен срок до падежа и по-специално към фиксиране на лихвите по дългосрочните облигации на ниски равнища.

През седмицата Германия зарадва Стария континент с добри новини. Промишлените поръчки, коригирани съобразно сезонните колебания и инфлацията, са се увеличили с 1% през август в сравнение с юли (при прогнозиран ръст от 0.3%) и с 2.1% на годишна база. Това е най-големият им подем от март насам, а германското министерство на икономиката очаква оживлението да продължи и през идните месеци. Вътрешното потребление е нараснало с 2.6%, а поръчките от еврозоната са били с 4.1% повече отколкото през юли. Това са поредните силни числа за най-голямото европейско стопанство след новината, че доверието на бизнеса в икономическата перспектива на страната се е повишило до най-високото си равнище за последните две години през септември. Което е ясен сигнал, че опасенията на бизнеса за последствията от BREXIT постепенно намаляват. Въпреки че внасят известно успокоение за германската индустрия, данните все още не са особено оптимистични за правителството, доколкото броят на безработните в Германия неочаквано се увеличи през миналия месец, а "Бундесбанк" предупреди за забавяне на растежа през третото тримесечие.

У нас

междубанковият валутен пазар през седмицата не беше особено активен. Средният дневен валутен оборот достигна 1831 млн. евро (3580 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.3% дял от купената и продадена валута.

Facebook logo
Бъдете с нас и във