Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Еврозоната отново гледа на юг

Председателят на Федералния резерв Джанет Йелън

Колебанията на международните валутни пазари през седмицата достигнаха до най-високия си размах за последните девет месеца. Това се случи, защото прогнозите за стопанския растеж на Щатите и за ефекта от предлагащата по-малко икономически стимули парична политика на Федералния резерв се различават рязко от тези на задграничните партньори.

Рискът от спад на еврозоната се възроди

след публикуваните данни за отслабване на секторите на производството и на услугите. Индексът, отчитащ активността в тях, неочаквано се е понижил до 51.4 пункта през ноември - най-ниската му стойност за последните 16 месеца - срещу 52.1 през октомври. Все пак стойността му остава над 50, което е белег за подем, макар и слаб.

Сборният индекс на Германия също потъна до най-ниското си равнище за последните 16 месеца - през ноември е 52.1 точки след 53.9 през октомври. Това показва, че растежът на най-голямото европейско стопанство ще остане хилав. Доверието на германските инвеститори обаче се е повишило през ноември, което се случва за първи път за последните 11 месеца, обяви на 18 ноември Центърът за европейски икономически проучвания в Манхайм - ZEW. Индексът, който изчисляват учените, отчита очакванията на германските анализатори и институционални инвеститори за икономическото развитие с аванс от шест месеца. По оценка на експерти последните данни показват, че германската икономика изостава от регионалните си партньори. Нейният растеж се дължи основно на частното потребление. Инвестициите в машини и съоръжения са по-малки, строителният бранш се е свил, а складовите запаси са намалели. Правителството на канцлера Ангела Меркел намали през октомври прогнозата си за растежа на страната, а Бундесбанк съобщи на 17 ноември, че стопанството ще работи без ускорение поне до края на годината.

По-висок от очаквания спад бе регистриран и в секторите на производството и на услугите на Франция през този месец. По оценка на експерти страната остава "най-голямото главоболие" на блока на единната европейска валута.

Докато икономистите очакват безпрецедентните стимули на Европейската централна банка да започнат да дават ефект през идните месеци, слабият растеж на двете най-големи стопанства на еврозоната и растящото напрежение в Украйна застрашават скромния подем на общността. Нейният БВП се увеличи със символичните 0.2% през третото тримесечие. Свиването на активността в индустриалния бранш на еврорегиона пък увеличава рисковете от нова рецесия и ще увеличи натиска върху ЕЦБ да предприеме по-решителни действия за икономическо стимулиране, без да чака ефекта от досегашните си инициативи. Европейските централни банкери започват тази седмица да купуват гарантирани с активи ценни книжа. Това е част от програмата й за насърчаване на стопанството, в контекста на която вече се правят покупки на покрити облигации, отпускат се дългосрочни заеми на банките и се поддържат рекордно ниски лихви. Председателят на ЕЦБ Марио Драги заяви, че е възложил на колегите си да подготвят нови мерки, ако стопанската перспектива на общността се влоши.

Двете основни задължения на Федералния резерв 

- да контролира инфлацията и заетостта, като че ли тласкат щатските централни банкери в различни посоки щом наближи моментът, в който председателят на Федералния резерв Джанет Йелън и колегите й трябва да вземат решение за увеличение на лихвите.

Според прогнозите на икономистите до юни 2015-а безработицата ще се доближи до 5.2-5.5%, които щатските парични стратези дефинират като пълна заетост. На другия полюс е целевата годишна инфлация от 2%, която едва ли ще бъде достигната до средата на идната година. По-вероятно е тя да се задържи близо до сегашните 1.4 процента. С други думи, безработицата "призовава" централните банкери да започнат лихвено увеличение, а инфлацията - да се въздържат от такова движение. А все повече икономисти клонят към предположението, че Федералният резерв по-скоро ще отложи поне с три месеца старта на лихвените повишения.

Данните от седмицата обаче може и да променят мнението им. Цените на едро в САЩ неочаквано са се повишили през октомври, защото по-високите разходи за услуги и за хранителни стоки са компенсирали ценовия спад на енергийните продукти. Подемът на октомврийския индекс на производствените цени е 0.2% (след 0.1% понижение през септември), а на базовата му съставка (от която са изключени храните и енергията) - 0.4% на месечна и 1.8% на годишна база. Изненадващ е ръстът и на октомврийския базов индекс на потребителските цени - 0.2% спрямо септемврийската му стойност и 1.7% в годишен разрез.

У нас

междубанковият валутен пазар през седмицата беше вял. Средният дневен валутен оборот достигна 1388 млн. евро (2715 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 2% дял от купената и продадена валута.

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във