Банкеръ Daily

Пари и пазари

Еврото заприлича на валута от третия свят

Еврото потъна до най-слабото си от 2017-а насам равнище към щатския долар в резултат на растящите тревоги на инвеститорите за глобалния растеж и за инфлационната перспектива. Което насочва вложенията към зелените пари в качеството им на все още най-сигурното убежище при кризи.  

Американската валута е поскъпнала с 4.3% от началото на април и е напът да приключи най-успешния си месец от януари 2015-а, подпомагана от засилващите се очаквания Федералният резерв да повиши агресивно лихвите си през идните месеци, а американското стопанство да "дръпне" далеч пред икономиката на еврозоната. 

Доларовият индекс, следящ движението на щатските пари към шест основни валутни конкуренти, излезе над психологическите 102 пункта и е най-скъп от март 2020-а, когато тревогата от пазарен срив - заради пандемията от COVID-19 - доведе до карантинирането на цели индустриални сектори и насочи авоарите на инвеститорите към долара. А миналата година

индексът повиши пазарната си оценка "само" с 12 процента...

В средата на седмицата единната европейска валута слезе под 1.06 долара, което анализаторите отдават на войната в Украйна и на трупащите се предсказания, че до края на годината блокът на еврото със сигурност ще изпадне в рецесия.

Валутни стратези на "Ай Ен Джи банк" коментират за клиентите си, че неспособността на единната европейска парична единица да заякне дори след словесна подкрепа от членове на Европейската централна банка, показва единствено силната й уязвимост на отрицателните външни условия и на повсеместната сила на американската валута.

Щатският долар по правило печели при възходящ лихвен цикъл и когато американската икономика е в по-добра форма от стопанствата на другите развити държави. А в качеството си на световна резервна валута се възползва от глобални рецесии или в смутно време, каквото е войната в Украйна, защото инвеститорите търсят сигурни убежища за авоарите си.

По-високите лихви и по-голямата доходност на американския правителствен дълг притеглят свободните средства на пазарните играчи към щатските облигации. И, когато инвеститорите

започнат да продават деноминираните си в местни валути инвестиции

в полза на доларовите, котировките на зелените пари тръгват нагоре. 

Залозите, че Федералният резерв ще започне да затяга паричната политика по-бързо и решително от колегите си от Г-10 се увеличиха под влияние на упорития инфлационен натиск: руската инвазия в Украйна качва цените на суровините успоредно с растящия брой на заразените от коронавируса в Китай, предизвикал нови икономически карантини, заплашващи да оголят допълнително продоволствените вериги. Китайските власти оповестиха още в началото на седмицата, че ще затварят населени места, което нагнети ново напрежение за състоянието на глобалното стопанство.    

Пазарите на фючърсни контракти са вкарали в цените повишение на основната щатска лихва до 2.77% до края на тази година срещу очакваните грубо 0.8% в началото на 2022-а, включително три увеличения от по половин процент през идните месеци.    

Тенденцията щатската валута да изпреварва съперниците си при глобална икономическа слабост или при рискови условия е родила определението "доларова усмивка".

В момента и двата края на тази усмивка помагат за доларовия подем, посочват пазарни стратези. Инвеститорите вкарват пари в американската валута и я качват в тандем с доходността на щатските дългови книжа. И същевременно понижават оценките за растеж на останалата част от световната икономика.

Централните банкери са съгласни с тези разсъждения и са убедени, че доларът все още е доминиращ играч. При това,

точно когато лидерската му роля на световна резервна валута

бе поставена под въпрос от западните санкции срещу Русия. 

Пазарните играчи също смятат, че засега няма алтернатива на зелените пари и силата им намалява вероятността те да бъдат загърбени по политически причини. Заключението им е, че в момента това е гравитиращ около долара пазар и в глобален аспект единствената централна банка, която е в най-силна лидерска позиция дори да наложи нова дефиниция за затягане на паричната политика, е Федералният резерв.

Руската парична единица също "се усмихва" на цена от около 74 рубли за един щ. долар, след като Кремъл спря доставките на природен газ за Полша и България.  

Виенският институт за международни икономически изследвания публикува на 27 април прогноза, че Украйна ще загуби 38% от БВП през тази година дори да се договори прекратяване на огъня през идните месеци, бюджетният дефицит ще набъбне до една четвърт от БВП, а безработицата ще достигне 25 процента. 

Учените смятат, че няма да започне силно възстановяване на страната преди 2024-а дори при политическо решение на конфликта, защото частните инвеститори ще изчакат преди да се завърнат в нея. Те вещаят също, че ако бойните действия продължат, украинският икономически продукт ще падне с 45 процента. 

Русия също ще понесе сериозни, но не чак толкова драстични щети: БВП ще се свие с 9% при основния сценарий на института, а безработицата ще е почти колкото в еврозоната - 7.5- 8 процента. При налагане на енергийно ембарго,

руският БВП вероятно ще падне с 15 на сто.

Въпреки че западните правителства ще успеят да управляват по-добре последствията от войната, части от техните стопанства като автомобилния сектор, ще пострадат от болезнените сривове на доставките и на пазарите. Енергийно ембарго пък ще донесе по-големи загуби на региона, като при най-песимистичния геополитически вариант Източна Европа ще бъде тласната в нова рецесия. 

Най-уязвима на ембарго на петрол и природен газ е Унгария, чийто БВП се очаква да падне по-рязко отколкото на съседите й. Поради това преизбраният преди около месец Виктор Орбан продължава да е сред най-активните противници на санкциите.

Другата държава в риск

от забраната на руските енергийни доставки е Сърбия,

чийто растеж ще бъде изсмукан през тази година. Сръбският президент Алексанър Вучич е заявил за "Файненшъл таймс", че отхвърля каквито и да било наказателни акции срещу Москва, защото иска съгражданите му да са на светло.

Най-слабо засегната държава от региона ще е Словения, чиято икономика е дълбоко свързана със стопанствата на Германия, Австрия и Италия, въпреки че и в нея растежът ще се забави. 

Инфлацията обаче ще достигне двуцифрени стойности в почти всички европейски държави, особено ако се забрани вноса на руска енергия, предупреждава виенският институт. В Турция инфлационното равнище вероятно ще достигне 55% без енергийно ембарго и 67% с него.

Facebook logo
Бъдете с нас и във