Банкеръ Daily

Пари и пазари

Еврото се превръща в дефлационна валута

ЕЦБ остави без промяна провежданата от нея парична политика.Това е решил на официалното си съвещание  управителният  й  съвет на 21 януари. Пандемичната програма за покупка на активи запазва размера си от 1.85 трлн. евро и тя ще  е в сила до края на март 2022-а. По-старите схеми продължават  да действат  с по 20 млрд. евро на месец. Банките ще могат да получават дългосрочно финансиране с лихви до минус 1% до средата на 2022-а. Депозитната лихва остава минус 0.5% годишно.

Масовото  разпространение на заразата от COVID-19 наложи нови ограничения и бизнес карантини, които държавите от блока на еврото разширяват постепенно в зависимост от конкретната  обстановка в съответната национална здравна система. Производството и разпределението на ваксините върви по-бавно от очакваното  и заплашва да изолира  още за месеци напред редица  икономически сектори. Политическото напрежение в Италия и неуредиците около BREXIT увеличават несигурността, а сравнително силното евро застрашава дългоочаквания подем на инфлацията.    

На фона на  тези рискове  шефката на ЕЦБ   Кристин Лагард  потвърди единствено, че прогнозите за увеличение с 3.9%  на БВП на общността през 2021-а, приети на предишното официално съвещание на банковия управителен съвет през миналия месец, остават в сила. Както и останалите за харчене над 1 трлн. евро под формата на парични стимули за стопанството на блока.

Госпожа Лагард обясни още през миналата седмица, че декемврийските прогнози за растежа са направени при условие, че социалните и бизнесизолациите ще траят до края на първото тримесечие. И ще е "наистина притеснително", ако мерките продължат "и след края на март". Множество икономисти пък прогнозираха, че не е необходимо ЕЦБ да вкара нови стимули в борбата с предизвиканата от COVID-19 криза. Те обаче очакват текущата програма на институцията за покупка на облигации да се използва напълно, с което оспорват указанията на Лагард от декември 2020-а, че цялата сума може и да не бъде похарчена. 

Голямото главоболие на ЕЦБ си остава силното евро - белег, че централните банкери не правят достатъчно, за да повишат упорстващата  ниска  инфлация, твърдят инвеститори.

Това показва как поскъпващата валута може да се превърне във все по-тежко бреме за паричните стратези. Въпреки отстъплението си през този месец, еврото е с почти 9% по-скъпо към щатския долар отколкото в началото на 2020-а. И това е резултат не само от слабостта на зелените пари, защото повишението му е и към британския паунд, и към ред валути на развиващите се пазари. 

Подобен ръст е огромно предизвикателство за ЕЦБ, защото може да подтисне износа в доста деликатен момент за възстановяването на икономиката на региона от пандемията. Той обаче показва и ограничените възможности на централните банкери, формулирани от правомощията им. Защото въпреки безпрецедентните усилия за справяне с пораженията от коронавируса, включително програмата за покупка на активи в размер на 1.85 трлн. долара, кризата на финансовите пазари бе овладяна, но проблемът с хронично ниската инфлация не бе решен.

Едно от обясненията е, че пазарните играчи не очакват ЕЦБ да понижи отново лихвените проценти или поне да не ги намали значително. Междувременно, макар че покупките на облигации свалиха доходността на дългосрочните книжа, има малка вероятност  те да паднат още. Това означава, че реалната възвръщаемост - дългосрочните лихвени проценти, коригирани съобразно очакваната инфлация - не е намаляла достатъчно по време на пандемията ,за разлика от драматичния срив в САЩ. Сравнително изгодната реална доходност прави активите в евро по-атрактивни за инвеститорите и засилва единната европейска валута. В момента десетгодишните германски книжа, които са базови за еврозоната, носят реална възвръщаемост от минус 1.6% -  почти колкото и преди година. Докато реалната доходност на американските десетгодишни ДЦК, макар и малко над минус 1%, падна със сто базови пункта през същия период.

Връзката между силата на валутата и дефлацията може да започне да се засилва, защото скъпите пари натискат надолу инфлацията чрез вноса. 

Госпожа Лагард и колегите й нееднократно са изразявали тревогата си от поскъпването на еврото, но с уговорката, че не могат да влияят на валутните курсове. Което все пак не им пречи да провеждат периодично словесни интервенции. Няки анализатори посочват, че сегашните стойности на единната европейска валута от 1.2150 щ. долара в следобедната търговия на 21 януари все още не са достатъчно високи, за да задействат алармената сигнализация  във Франкфурт. За мнозинството инвеститори пък очевидната безпомощност на ЕЦБ  да понижи  още реалните лихвени проценти или доходността на облигациите е своеобразна зелена светлина за по-нататъшно поскъпване на еврото. Особено  като  се  очаква  бъдеща слабост на зелените пари, които  според повечето валутни експерти ще поевтинеят с нови 7% през тази година Това превръща еврото в дефлационна валута. 

На фона на тази заплаха сериозна скорост наибра дебатът дали не е разумно ЕЦБ да се "японизира".

Тази неглижирана доскоро идея бе сложена на масата от шефа на испанската централна банка и член на УС на ЕЦБ - Пабло Ернандес де Кос. Той предлага да се изпробва "контрол на кривата на доходността" или на  политиката за директно определяне на дългосрочните лихвени проценти. Това не е нещо ново, доколкото "Бенк ъф Джъпен" още от 2016-а се ангажира да поддържа пазарната доходност на десетгодишните японски облигации близо до нулата. За да изпълнят тази задача японските централни банкери купуват или продават необходимите за целта количества  от дългови книжа. 

Тази политика на практика е алтернатива на схемите за масови покупки на облигации и на други активи, и постига директно онова, което въпросните програми осъществяват индиректно: по-ниска дългосрочна доходност на базовите ДЦК, насърчаваща инвеститорите да насочват капиталите си на други места. Тя засяга директно и пазарната цена на дългосрочните кредити, която централните банки постигат традиционно като известяват на пазарите, че ще поддържат краткосрочните лихви ниски за по-продължителен период от време. 

Плюсовете на тази политика са, че е по-ефективна, по-прецизна и е по-просто да бъде обяснена  на широката общественост отколкото необходимостта от покупките на активи за трилиони евро или долари. 

Разбира се, налице са и негативни страни. На първо място - контролът на кривата на доходността попада под ударите на забранените от Пакта от Маастрихт кредитни инструменти, подпомагащи правителствата. На второ място - няма безспорна целева дългосрочна доходност, защото в момента ЕЦБ купува портфейл от дълговите книжа на всичките 19 страни - членки на еврозоната. 

Тези противоречия са лесно преодолими, особено при  перспективата за емитиране на единни облигации на общността, които да се превърнат в базови за блока на еврото и чиято доходност ЕЦБ може  да следи. А  това  има и положителен страничен ефект: превръщането на годишната възвръщаемост на общите облигации на еврозоната в целева стойност на монетарната политика ще насърчи пазарите да я приемат за база за оценка и на други ценни книжа. Което след време ще помогне за охлаждане на страстта на европейските централни банки към вложения в националните им правителствени книжа - източник на нестабилност, която ЕЦБ и други официални органи се стараят да редуцират. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във