Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Еврото - по-близко до лирата, а не до марката

За икономиката на еврозоната, притисната от тежестта на кризата и растящата безработица, ще е много по-добре, ако валутата й прилича повече на предишната италианска лира вместо на германската марка. Това, в общи линии, е мнението на все по-голям брой анализатори и инвеститори, които смятат, че еврото е прекалено скъпо и не стимулира износа и растежа в Европа. Котировките на единната европейска валута са с 5.5% над средната й стойност от 1.2102 щ. долара в историята на съществуването й и с 2.6% над цената на зелените пари, изчислена на базата на покупателната способност на двете парични единици, сочат данни на ОИСР.


Според Улрих Лойхтман, шеф на звеното за валутна стратегия на Комерцбанк, сегашните нива на еврото не отговарят на състоянието на икономиката на общността в средносрочен и дългосрочен план. В телефонно интервю за агенция Блумбърг той посочва, че това трябва да е икономически регион със слаба валута, по-скоро подобна на лирата отпреди 1999-а, отколкото на германската марка, защото по-слабата парична единица ще помогне да се овладеят някои проблеми на еврозоната.


Еврото приключи първата си търговска сесия на 1 януари 1999-а на цена 1.18 щ. долара и оттогава е обходило диапазона от 82.30 щ. цента през октомври 2000-а до 1.6038 щ. долара през юли 2008-а. През седмицата единната европейска валута успя да пробие нивото от 1.28 щ. долара и в следобедните часове на 23 ноември се доближи до 1.29 щ. долара.


Еврото е поскъпнало с 4.2%, откакто на 26 юли управителят на Европейската централна банка Марио Драги обеща да направи всичко възможно, за да съхрани паричния съюз. Ден преди тази клетва еврото е било подценено спрямо щатския долар с 2.7%, падайки до 1.2043 щ. долара на 24 юли, пресмятат експерти на ОИСР на база на сравнителните разходи за стоки и услуги на еврозоната и на Щатите. Лойхтман очаква единната европейска валута да падне до 1.23 щ. долара в края на 2013-а. Усреднената прогноза на 46 валутни стратези, анкетирани от Блумбърг, е 1.28 щ. долара за едно евро към 31 декември 2012-а и 1.25 щ. долара в края на следващата година. По оценка на Pimco, ако се изхожда от макроикономическите фундаментални показатели на еврорегиона, 1.20 щ. долара и дори 1.15 долара за едно евро няма да са краят на света за никого. Експертите на най-големия глобален фонд за управление на активи с фиксиран доход нямат обяснение какво точно поддържа еврото толкова скъпо в момента.


Италианската лира се е обезценила със 7% към германската марка през септември 1992-а, което е извадило Италия от Европейския валутен механизъм (ERM). Когато страната се връща в ERM през ноември 1996-а, лирата е загубила над 20% от стойността си към бившата западна марка.


След създаването на еврозоната девалвацията с цел стимулиране на износа вече не е опция за компенсиране на необходимите намаления на разходите, които да свалят бюджетните дефицити на държави като Италия, Испания, Португалия и Гърция. Това създава проблеми на Драги, който трябва да балансира инфлацията на територията на общността успоредно с мерките за овладяване на дълговата криза.


Според Маркус Хетингер - валутен стратег в швейцарската Креди Сюис груп, усилията на политиците да реорганизират стопанството на паричния съюз вече дават резултат и еврото вероятно ще се качи до 1.35 щ. долара през 2013-а, когато инвеститорите престанат да залагат на опасността от разпадане на общността.

Facebook logo
Бъдете с нас и във